Над 812 хил. пенсионери ще са официално бедни през 2025 г. Причината е, че през цялата година те няма да могат да минат линията на бедност, която от 1 януари ще бъде 638 лв. Увеличението е с 21,3% (112 лв.) спрямо размера й в момента – 526 лв.
С под 638 лв. на месец ще живеят 421 274, които получават пенсии под минималната, и още 391 133, които вземат 580,57 лв.
От 1 юли пенсиите бяха увеличени с 11% и по този начин бяха намалени пенсионерите, които получават суми до сегашната линия на бедност. Така в момента те са 324 800.
От 1 юли 2025 г. с вдигането на пенсиите по швейцарското правило минималната ще стане 631,08 лв. Това обаче означава, че въпреки увеличението тези над 812 хил. души няма да могат да прескочат бедността, която е със 7 лева отгоре.
Общо под линията на бедност до април 2024 г. е имало над 1,5 млн. българи. От години стои въпросът как тези възрастни да излязат от омагьосания кръг на бедността. Минималната пенсия се определя административно от държавата и ако преди години е имало някаква логика, то днес тя е напълно разрушена.
Политиците вземаха лесни и прибързани решения и на няколко пъти вдигаха изпреварващо само най-ниските. Това обаче не доведе до ефект, защото от 2015 г. хората с минимални пенсии се удвоиха, държавата доплаща до почти 105 млн. лева на месец, за да могат над 795 742 души да стигнат минималните размери. Освен икономическата цена, която всяка година се плаща от данъци и осигуровки, тези решения будят и чувство за несправедливост.
Големият проблем е, че изпреварващото й нарастване е в разрив със системата и нарушава основния ѝ принцип “принос – права”. Освен това минималната пенсия за стаж и възраст придоби и характер на социално плащане, а не на доход от заместване на труд.
Това води до недоволство при възрастните, които виждат, че хора с много по-нисък осигурителен стаж и доход през годините сега получават колкото тях. От друга страна, това засилва и сивата икономика, защото демотивира младите да се осигуряват на реалните си доходи.
Най-лесното решение е държавата да спре да определя минималната пенсия. Тази идея се подкрепя от работодателските организации. Те са категорични, че “всеки трябва да получава това, което заслужава”. Това обаче е изключително непопулярна мярка и едва ли ще се намери политик, който да я въведе. Причината е, че нещо, дадено в социалната система, трудно може да се отнема.
По-безболезненият вариант ще е минималната пенсия да отпадне плавно само за новите пенсионери, а доходите им да се допълват с помощ от социалното подпомагане. Проблемът тук е, че за да се говори за някакъв вид справедливост, трябва да се знаят всички доходи на възрастните. Част от тях продължават да работят и след пенсиониране, други вземат наеми или ренти и т.н. Имат големи жилища. Така че двама възрастни с еднакви пенсии от 580,57 лв. не са еднакво бедни. За да се случи изваждането на социалните плащания от държавното обществено осигуряване, са нужни дълги стъпки, а първата е система за доходите, за да се знае кой е наистина нуждаещ се.
Според актюерите на НОИ може да се търси по-добър баланс между социалнозащитната и осигурителната функция на ДОО, без да се пренебрегва адекватността на пенсиите. Сред очертаните решения в техен анализ е “минималната пенсия да се определя по начин, който защитава пенсионерите от изпадане в бедност, но също и ангажиране на другите системи за социална защита у нас”.
Анализът на пенсионната система на социалното министерство също препоръча социалните пенсии да се трансформират в месечни финансови помощи.
