13 януари е денят, в който почитаме рождението на плеяда бележити българи.
Големият български писател и общественик Алеко Константинов – Щастливеца е роден на 13 януари 1863 година в Свищов в семейството на видния търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови.
Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май 1897 година.
Автор е на пътеписа “До Чикаго и назад (1894), на книгата “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895), в която създава най-известният сатиричен образ в българската литература.
Написал е над 40 фейлетона, цикъла “Разни хора – разни идеали”, пътеписите “Какво? Швейцария ли? “, “София-Мездра-Враца”, “През март в Чепино”, “Невероятно наистина, но факт…” и др. Основател е на организираното туристическо движение в България. По негова инициатива на 27 август 1895 г. на Черни връх на Витоша е създадено първото туристическо дружество в България – Клуб на българските туристи.
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г.
Член е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков. Редактор е на различни издания – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“.
В София Яворов става сътрудник и редактор на литературното списание „Мисъл“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира от туберкулоза. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“.
След 1908 г. той окончателно се посвещава на националноосвободителното движение и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е избран за първия кмет на Неврокоп след неговото освобождение.
Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, дъщеря на премиера Петко Каравелов. Бурната им любов има трагичен край. На 29 ноември 1913 г. тя се застрелва. Яворов е съкрушен и прави неуспешен опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 г. поетът изпива отровата, натисна спусъка и оставя осиротял цял един народ.
Георги Калоянчев е един от знаменитите основатели на Сатиричния театър, той вгради блестящата си творческа кариера в своя любим театър, на който посвети повече от 50 години от живота си. В Сатирата той изигра над 60 роли – всяка от които беше върховен урок по актьорско майсторство, по вдъхновение и заразителност. Превърна се в емблема на театъра.
Роден е в Бургас на 13 януари 1925 г. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ “Кръстьо Сарафов”. Постъпва в Сатиричния театър скоро след основаването му.
Участва в множество незабравими български филми – Специалист по всичко” (1962), “Вълчицата”, “Инспекторът и нощта”, “Най-дългата нощ” (1969), “Привързаният балон” (1969), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990) и много други. Една от най-известните му телевизионни роли са във филма на Иван Ничев “Бай Ганьо заминава за Европа”, където Калоянчев е в ролята на прочутия български герой.
Калоянчев е носител на отличията: Заслужил артист – 1962 г. – Народен артист – 1967 г. – Награда “Кирил и Методи” – I, II и III степен – Награда “25 години народна власт” – Награда “1 300 години България” – Народна република България – I степен – Награди от Национални прегледи на българската драма и театър – Награда на София – Герой на социалистическия труд. През 2003 г. излиза неговата автобиография “Жив съм, ваш съм!”.
Георги Калоянчев почина на 18 декември 2012 г. на 87-годишна възраст след кратко боледуване.
Тодор Лулчов Ка̀блешков е виден български революционер, участник в Априлското въстание, който пише прословутото Кърваво писмо.
Той е един от образите в романа на Иван Вазов „Под игото“. Родовото име Каблешкови произхожда от „каблица“ – голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл това ведро от Родопите в Копривщица и оттам постепенно прякорът е приет като фамилно име.
Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 година.
Александър Морфов е български композитор, който участва в създаването на Съюза на народните хорове в България.
Автор е на: 2 песни за мъжки хор; около 10 за смесен хор, между които известните репертоари „Дамнян танец води“, „Баба Минковица“ и баладата „Сеймени“; около 30 военни марша; 4 солови песни е 2 със съпровод на пиано. Негов е и маршът на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“.
Николай Фол е български писател и режисьор, културен деец и общественик.
През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, и Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа. Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. Поставя пиесата на Брехт „Опера за три гроша“.
