В земите на мистиците на исляма, в сърцето на въртящите се дервиши земята пропада – огромни сферични ями поглъщат територии, ниви, градини и насаждения.
Понякога това става с години, но често дупките се отварят изведнъж.
Над 2 хиляди са кратерите в полетата на Коня, Турция, някои в непосредствена близост до къщи. Феноменът изненадва с мащаба си и гледката, а местните не спират да се молят на Всевишния, тъй като някои от дупките се отварят внезапно, изведнъж.
Професор д-р Яшар Ерен от катедрата по Геоложко инженерство на Техническия университет в Коня изследва появата на кратерите.
Яшар Ерен е преподавател в катедрата по Геоложко инженерство към Техническия университет в Коня. В момента е професор в катедрата по Обща геология.
Основно изследванията му са свързани с геологията на Коня, а от 1985 година досега е провеждал различни проучвания в различни части на региона, не само по отношение на въртопите, но и върху общата геология на района, предаде bTV.
Основното задълбочено изследване на тези пропадания на земята на професора е започнало през 2000 година, когато се образува въртопът, който наричат „Явшан въртоп”. След образуването на ямата са я оставили под наблюдение и в продължение на около година и са гледали развитието й.
“След това превърнахме тези наблюдения в научна статия. След публикуването на статията, особено през 2020 година, участвахме в проект на АФАД (Агенцията за управление на бедствия и извънредни ситуации) за определяне на зоните с въртопи. В рамките на този проект извършихме много детайлно проучване в района на Карапънар”, обяснява д-р Ерен.
“По време на тези изследвания картографирахме всички съществуващи въртопи, записахме техните характеристики и определихме местоположението им. През 2007 година бяха установени около 520 въртопа с различни размери. Когато става въпрос за въртопи, обикновено хората си представят големи и дълбоки образувания, но при нашето проучване размерите на регистрираните въртопи варираха от половин метър до един километър в диаметър”, допълва той.
По негови думи в района на Коня има регион, който местните наричат „Платото на въртопите”. Този район е дом на десетки закръглени или удължени ями, всяка от които е геоложки паметник, с диаметър достигащ до един километър. Тези въртопи са известни от хиляди години, а формирането им датира от десетки хиляди или дори милиони години.
“Те са известни отдавна, но през последните години започнаха да се образуват и в обитаеми от хора места или в земеделски площи. Дълбочината на тези въртопи варира между 70 метра и 1 метър. Особено забележителен е фактът, че през последните години броят на въртопите значително се е увеличил, и ние продължаваме да ги наблюдаваме”, казва той.
“По мои изчисления в района на Карапънар има около 600 въртопа, тъй като почти всяка година се образуват около 20 нови въртопа. Те са различни размери, всеки от тях представлява уникално природно явление. В миналото повечето от тези въртопи са били водни, като езера”, обяснява д-р Ерен.
За община Карапънар в Коня – броят им е около 600 или малко повече. А въртопите в цялата област на Коня, които професорът лично е изследвал, са около 1500, като те продължават да се образуват. Според Яшар Ерен общият брой за региона е над 2000.
“Ако обаче включим цяла Турция, става въпрос за десетки хиляди въртопи. Част от тях се намират в планинските вериги, които наричаме Тавърски планини. Поради това, че са разположени далеч от населените места, те не се обсъждат толкова често. През последните години обаче се наблюдават въртопи близо до населени места в различни части на Турция – като в Сивас, Афион и най-вече в Коня”, обяснява професорът.
По негови наблюдения има въртопи с диаметър само половин метър и дълбочина също половин метър, както и такива с диаметър до един километър и дълбочина до 134 метра. Около 100 от големите въртопи, които са с голям диаметър, са се образували в древността. В наши дни обаче в района на Карапънар ежегодно се образуват средно между 10 и 20 нови въртопа. Говорим за въртопи с диаметър над 20 метра и дълбочина над 5 метра. Броят на по-малките въртопи вероятно е още по-голям.
Той твърди, че не всички въртопи са еднакви и се различават по средата, в която са се образували. Затова разделят въртопите на три основни типа:
“Основни въртопи са тези, които се намират в планински вериги, далеч от населените места, в райони с разтворими скали като варовици. Те се срещат почти навсякъде в такива среди и често са на труднодостъпни места. Платови въртопи – това са големите водни въртопи, които сте виждат във видеоклиповете. Те са се образували преди хиляди години, още преди заселването на хората в региона. Диаметърът им достига до един километър, а дълбочината – до 136 метра. Тези въртопи са природни чудеса, които задължително трябва да се посетят”, казва д-р Ерен.
Следващият вид са хавзови въртопи, които се образуват в райони с интензивно земеделие. Според професора техният диаметър варира между 20 и 50 метра, а дълбочината им достига до 60-70 метра. Това са въртопите, които се образуват внезапно и са опасни хората.
“В последните десетилетия, поради глобалното затопляне и увеличената човешка дейност, се наблюдава прекомерно използване на подземните води. В района на Коня, както и в Централна и Западна Анадола, които са съставени основно от млади алувиални басейни, това прекомерно използване на водните ресурси води до диференциални слягания и образуване на повърхностни пукнатини, които наричаме „повърхностни разломи”, пояснява д-р Ерен.
Тези разломи са с дължина до 10 километра, дълбочина до 7-8 метра и широчина над 2 метра. В районите с такива разломи се образуват стотици малки въртопи с диаметър около 3 метра. Например в района на Карапънар, на площ от един квадратен километър са пеброени около 100 въртопа. В друг район на Коня, на площ от 3 квадратни километра, са регистрирани около 400 малки въртопа.
Другият вид въртопи са тези, образувани по линията на разломи в районите на интензивна земеделска дейност, като тези около Сеит Хаджи. Именно това се случва в Коня, сърцето на въртящите се дервиши, в земята се отварят кръгли ями…
“Разбира се, няма такова пряко свързване. Обръчите съществуват още от преди времето на Мевляна. Например има един обръч, който наричаме Чирали обръч. Той е от Римско време. А това, че формата на ямите е кръгла на повърхността няма връзка с въртящите се дервиши но беше красиво сравнение”, добавя той.
Според него времето за образуване зависи от вида обръч. Някои започват да се образуват още преди десет хиляди години, като и днес процесът на образуването им продължава. Глобалното затопляне и прекомерното използване на водните ресурси са основните фактори за това. Обръчът, който наричат „Мейл обрач”, първоначално е бил виолетов, после зелен, а сега е напълно изчезнал.
“Образуването на тези обръчи отнема десетки хиляди години. Има различни модели на образуване. Например, срутването на подземни галерии в мините също може да доведе до образуване на обръч, но основният механизъм е процесът, който наричаме карстификация. Това се случва в райони с разтворими скали като варовици, гипс и подобни скали, които могат да се разтварят в земната кора. В тези скали, по пукнатините, циркулира вода, която, ако има вулканична активност, поглъща въглероден диоксид и образува въглеродна киселина.Тази киселина разтваря варовика, с течение на времето се образуват подземни кухини и пещери. Разтворимите скали могат да образуват пещери с дължина стотици километри и различна ширина”, обяснява д-р Яшар Ерен
По негови думи този процес протича много бавно – обикновено около 3-5 см на година, но когато го разгледали в рамките на хиляди години, се образуват значителни кухини. С течение на времето, когато тези кухини започнат да се разширяват нагоре и повърхностният слой не може повече да издържа на напрежението, настъпва срутване и се образува обръч. За да се образува обръч, първо трябва да се образува кухина, а това отнема хиляди години. След това кухината постепенно се разширява нагоре и когато повърхностният слой се срути, се образува обръч.
Също така преди срутването, на повърхността могат да се забележат признаци като кръгови пукнатини. Тези пукнатини могат да се появят дни, месеци или дори години преди срутването, в зависимост от състоянието на подземната кухина.
“В някои случаи обаче обръчите могат да се образуват внезапно, без предварителни признаци. Спадането на нивото на подпочвените води също играе роля. Само по себе си намаляването на нивото на водите не образува обръчи, но ускорява процеса. Как става това? Представете си подземна кухина, над която има слой, който още не е срутен. Ако има вода, тя осигурява подкрепа на този слой. Когато водата изчезне, подкрепата се губи и слоят може да се срути”, допълва той.
Човешкият фактор не е изключен и също играе роля. Например при интензивно напояване в райони, близки до такива кухини. Когато водата попива в почвата, теглото на горния слой се увеличава, което също ускорява процеса на срутване. В последните години намаляването на нивото на подпочвените води е ускорило образуването на обръчи.
Според професорът е чудо, че досега няма нито един смъртен случай, особено в райони с гъсто население. Има информация за отворени ями, където има път или кръстовище, а и са погълнали половината от една къща.
Това е голям късмет, особено с увеличаването на броя на въртопите през последните години.
WHEN I SAW THE FIRST TWO NEWS ABOUT THE EXPANDING Sinkhole, I SAID, “OH JESUS, I LOOKED FOR INFORMATION ABOUT THIS REGION, and last year, about 20 new sinkholes appeared in Karapinar,” explains Arif Delikan, associate professor at the Konya Technical University. He listed 640 pic.twitter.com/tT7aYZT5Ez
— Adam Kruś (@adam_krus) January 21, 2025
