Днес се навършват 107 години от смъртта на легендарния български воевода Панайот Хитов – една от най-ярките фигури в националноосвободителното движение,
Революционният път на Хитов започва преди той да навърши 30 години, като особено активен период в борбата му за национално освобождение е от 1867 година. През април 1876 година неговата чета, в която знаменосец е Васил Левски, пресича река Дунав между селата Пожарево и Дунавец в Тутраканско.
Четата на Панайот Хитов извършва предимно агитационна дейност в района на Стара планина, като през август същата година се обединява с четата на Филип Тотю, след което преминават в Сърбия. Воеводата участва активно във формирането на Втора българска легия, а от 1872 година става член на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 година) Хитов отново застава начело на чета от доброволци, продължавайки борбата за свобода на България.
След Освобождението Панайот Хитов избира град Русе за свой дом. В периода 1881-1885 година заема длъжността околийски началник в град Кула. Воеводата взима дейно участие в събитията около Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Панайот Хитов умира в Русе на 22 февруари 1918 година. През 1978 година тленните му останки са пренесени в Пантеона на възрожденците в крайдунавския град, информират от Държавен архив – Русе.
От архива споделят, че до 70-те години на XX век в Русе е съществувала къщата, в която е живял легендарният воевода.
