В книгата “Пророчеството на папите”, написана през XII век от ирландския архиепископ Свети Малахия, се съдържа пророчество, според което краят на света предстои да настъпи съвсем скоро – през 2027 г. В книгата са представени поредица от 112 кратки, символични и загадъчни фрази на латински, представляващи описанията на всички папи като се започне от Целестин II (който е за кратко на папския престол между 1143 и 1144 г.) и завършвайки със сегашния папа Франциск.
Известно е, че през 1139 г. Свети Малахия пътува от Ирландия до Рим, за да даде отчет за своите дела. И докато се намира в града на река Тибър той получава странно ярко видение за бъдещето, което включва всичките общо 112 папи, които ще управляват католическата църква до края на времето.
Според предсказанието на Свети Малахия след папа Бенедикт XVI (който се оттегли през 2013 г.) ще има само още един папа и именно по време на неговото управление ще настъпи Апокалипсисът – тълкуванията тук се разминават дали ирландският архиепископ е имал предвид краят на папството такова, каквото го познаваме, или нещо далеч по-лошо – истинският край на света.
В пророчеството този последен, 112-ти папа, е определен като “Петър Римлянинът”. Посочва се, че той ще поеме папската власт и след това “градът на седемте хълма” ще бъде разрушен, тогава Съдията ще дойде и ще съди хората. Кой град е имал предвид Свети Малахия все още не е ясно. Що се отнася до времето на Страшния съд, в книгата е посочена точната година – 2027 г. Както знаем, тъй като сме съвременници на тези събития, след папа Бенедикт XVI за папа бе избран Франциск. Защо за него е подбрано описанието “Петър Римлянинът” не е съвсем ясно, освен че макар и роден в Аржентина, той е син на имигрант от Италия и по-точно от Пиемонт.
Може би никой не би повярвал на всички тези твърдения, събрани в древната книга, ако не беше едно “но”. Много от символичните описания на папите се оказват точни, понякога със забележително логични подробности.
Така например, авторът нарича папа Йоан XXII (1316-1334) “de sutore ossed” (“от костеливия обущар”). Понтифексът действително произлиза от семейство на обущар и истинското му име е d’Euse (ossa – “кости”).
Думите “De labore Solis” (“слънчево затъмнение”) се отнасят за папа Йоан Павел II (1978-2005), който е роден по време на слънчево затъмнение, а такъв феномен се наблюдава и в деня на погребението му.
За 111-ия понтифекс Бенедикт XVI (2005–2013) е избран изразът “Gloria olivae” (“славата на маслиновото дърво”). Според тълкувателите това е свързано с монашеския Орден на оливетаните, клон на Ордена на бенедиктинците, а папа Бенедикт избира да приеме именно името на Свети Бенедикт, основател на този орден. Според други обяснения Свети Малахия го е видял във виденията си като папа, посветен на мира и помирението, чийто символ е маслиновата клонка.
Папа Пий XII (1939–1958) пък е наречен “Angelicus pastor” (“ангелски пастир”), което се свързва с ролята му по време на Холокоста.
И все пак повечето учени, извършвали проучвания върху “Пророчеството на папите”, остават на мнение, че творбата най-вероятно е изкусно създадена измама, написана чак през XVI век
