На 13 март 1913 година в хода на Балканската война завършва щурм, с който българската армия превзема Одринската крепост.
В дните От 11 до 13 март в 48-часов непрекъснат щурм българската 2-ра армия, командвана от ген.Никола Иванов успява да завземе считаната за непревземаема в света турска Одринска крепост. Решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов
Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия.
Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел. Половин час по–късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън (“огневи вал“) като защитна завеса на пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война. Щурмът на укрепленията се води от 10 Родопски и 23 Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия.
Турския офицер Хасан Джемал, участник в боевете за Одрин, записва в дневника си: “Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятеля стреля с десет… Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.”
Сутринта на 13 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Сред първите подразделения, навлезли в града, е Двадесет и девети пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от това подразделение, издига българско знаме върху Селим джамия, където са се укрили много жители на града. Иван Балахуров, също от Двадесет и девети ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа
Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци. Това е първокласна военна операция, триумф на българското военно изкуство. Успехът пречупва съпротивата на Турция, това е най-голямата българска военна победа през Първата Балканска война. Тя издига високо авторитетът на България в света и ускорява края на успешната за страната Първа Балканска война.Одринската операция и до днес се изучава като пример за всички армии. В двора на българската църква Св. Св. Константин и Елена в Одрин са погребвани българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост през 1913 г.
