Великденският остров в Тихия океан, известен още с полинезийското име Рапа Нуи, е известен с моаите – гигантски каменни статуи, създадени от древните жители на острова, в които според поверията им е заключена свръхестествената сила на предците на първия им крал – Хоту Мату’а. Днес островът, който принадлежи на Чили, е едно от най-изолираните обитаеми места в света, а уникалните му статуи си остават истинска загадка.
Гигантските фигури, създадени преди най-малко 900 години, си остават една от най-големите археологически мистерии. Телата им са издълбани с енигматични символи, а характерните им лица са с изпъкнали вежди и издължени носове. Известно е, че е имало каменна кариера, разположена в самия кратер на вулкана Рано Рараку, в която и до днес могат да се видят множество недовършени фигури, чиято направа по всичко изглежда, че е била прекратена внезапно поради неизвестна причина. Легендата гласи, че всяка от статуите сама е отишла до мястото си покрай брега на морето. Как обаче местните са успели да задвижат статуите и да ги преместят на големи разстояния без помощта на машини?
Много европейски учени дълго време смятаха, че местните са влачели статуите, поставяйки дървени трупи под тях. Но едно изследване показа, че те са намерили по-лесен и оригинален начин. Оказва се, че моаите са моделирани “според човешкия начин на ходене” – когато ние вървим, въртим бедрата си и се накланяме напред, казва Карл Липо, археолог, специалист по моаите и водещ автор на проучване от 2013 г. за това как статуите са се движели.
Researchers suggest the Moai statues on Easter island were moved upright by rocking them with ropes, allowing them to “walk” to their destinations
📹 Carl Lipo
pic.twitter.com/I5TGN7P3xV— Science girl (@gunsnrosesgirl3) September 14, 2024
Местните жители са създали гениален дизайн, който позволява на скулптурата да стои изправена и да се люлее напред, докато водена от въжета, се придвижва. Проучването на Липо установи, че недовършените статуи в кариерата и изоставените, лежащи отстрани на пътищата на острова, имат по-широки основи спрямо ширината на раменете им и освен това са наклонени с около 17 градуса, поради което има позициониране на центъра на тежестта точно над заобления им преден долен ръб.
Това именно доказа и екперимент на американски антрополози, който потвърди хипотезата, че статуите сами са “стигнали” до общото им сборище. Учените са завързали с въжета реплика на статуята, която тежи повече от 4 тона. След няколко дни на неуспешни опити, те наистина успели да я задвижат, когато три екипа започнали да дърпат въжетата координирано: един отзад, за да предпази статуята от падане, и два отстрани. В резултат на това гигантската фигура наистина започнала да “върви” по пътя, доказвайки, че при това дори не са необходими и много голям брой хора, за да й “помагат”.
Така че оказва се, че древните песни и предания на местните жители, в които се говори за “ходещите статуи” и “ходене без крака”, са верни.
