Велики вторник е вторият ден от Страстната седмица, илюстрираща последните земни дни на Христос. Този ден е предназначен за поучения и просвещение. Правят се дарения на бедните и низшите духом. Този ден, според църквата, се отрежда за поучение и смирение.
На този ден в храмовете се служи литургия, наречена „Последование на Жениха“. Пеят се специални псалми за милост. Миряните благодарят на Бога.
Във вторника от Страстната седмица се позволява извършването на всякаква домакинска работа. Проверете в дома си какви вещи са станали неизползваеми и ненужни, за да ги съберете и да ги подарите на нуждаещите се. Това може да са детски дрехи, играчки, стари книги, покъщнина, излишни мебели и др.
Това е денят на „мълчаната вода“. Точно на този ден девойките носят от тази вода. Тя има лечебна и пречистваща сила.
Във вторника, след като предния ден Христос е изгонил търговците от храма, той продължил с проповедите си пред учениците и събралата се тълпа и с нравствените наставления. Тогава, в този ден, Христос разказал на множеството популярната притча за десетте девойки и младоженеца.
Всяка притча има за цел да ни поучи. Така е и с притчата за десетте девойки. Тя ни напомня, че бъдещият съд в отвъдното трябва да ни кара да правим само добри дела.
По стар еврейски обичай пътят на младоженеца до дома му трябвало да се осветява от 10 девици с фенери. За да не угасне фенера някъде по пътя, трябвало да разполага с достатъчно количество масло. Девойките имали задължението да си носят купи с елей, за да могат при нужда да доливат във фенера.
Пет от девойките съобразили тази подробност и си взели допълнително масло за фенерите, но останалите пет неглижирали това изискване и не се подсигурили. Когато младоженецът тръгнал да се прибира, техните фенери изгаснали. За да продължат да изпълняват ангажимента към младоженеца, те притичали до магазина за масло.
Запасили се с масло и тръгнали към дома на младоженеца, за да го догонят. Фенерите им отново светели. Младоженецът вече се бил прибрал и празненството се вихрело. Вратата, обаче, била заключена. Девойките помолили да им отворят, но женихът казал, че не ги познава.
Основният смисъл на притчата е хората да живеят в мир и съгласие с околните, с природата, със себе си и Бога. Нека хората да са духовно будни.
Петте лекомислени девойки символизират петте безмълвни сетива. Не трябва да се живее само с чутото и видяното без да се контролират чувствата с разума. Тези хора са с неразумна душа.
В Страстната седмица – от понеделник до сряда – са дни за чистене на дома и къпане. Прави се пречистващ ритуал, за който се счита, че носи здраве.
От далечното минало девойките на Велики вторник ритуално носят „мълчана вода“. Интересното за този обичай е, че е езически, но с течение на времето се е влял в християнската традиция.
За това, че водата има своя памет, се знаело още по тракийско време. Те вярвали в живата вода. Дори били убедени, че има течаща река между света на живите и света на мъртвите.
Вярвало се, че водата има способността да помни и да лекува. Предците ни вярвали, че точно в полунощ небето се отваря и изпълнява желания – нощта на „мълчаната вода“. Носело се менче свода, оставяли я под звездното небе да мълчи цяла нощ. Този, който имал някакво желание за сбъдване, изричал в полунощ край менчето с вода желанието и накрая казвал „да бъде“.
„Мълчана вода“ може да се прави само в определени нощи, а именно на Нова година, на Васильовден, срещу Богоявление, на Гергьовден и на Еньовден.
С „Мълчана вода“ се викала любовта, наричали децата за здраве, късмет и щастие.
В нощта на понеделник срещу вторник също се прави мълчна вода. Девойките мълчат, когато носят водата от извора до дома, за да запазят чистотата и светостта ѝ. Тази вода можела да лекува и пречиства.
