В сърцето на Рим, на хълма Есквилин, се издига една от най-впечатляващите базилики – „Санта Мария Маджоре“. Това не е просто църква – това е място, наситено с история, изкуство, чудеса и духовна сила.
Базиликата „Санта Мария Маджоре“, в която ще е гробът на папата, е една от четирите велики базилики в Рим, една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим. Това е най-голямата църква в Рим, посветена на Дева Мария, откъдето идва и името ѝ, което в превод означава „Пресвета Богородица“.
През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за обект от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Изграждането ѝ е свързано с легенда. През лятото на 352 г. папа Либерий имал странен сън, в който му се явила Богородица и му казала да построи църква на мястото, където на следващия ден ще завали сняг. На следващия ден – 5 август 352 г. – над хълма Есквилин, там, където сега се издига базиликата, неочаквано за сезона завалял сняг и папа Либерий начертал в снега кръг, като по този начин очертал периметъра на бъдещата базилика. „Санта Мария Маджоре“ е завършена в периода 432 – 440 година. През последващите векове в нея продължават последващи строителни, обновителни и реставрационни дейности.
В базиликата има паметна плоча, на която на италиански и на български пише, че „през 868 г. папа Адриан Втори в този храм е осветил славянските книги, донесени в Рим от светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост“.
В базиликата „Санта Мария Маджоре“ беше отворена и една от портите на Юбилейната за Римокатолическата църква година, започнала на 24 декември 2024 г. и продължаваща до 6 януари 2026 г.
Базиликата е била любима на папа Франциск. Преди и след всяко апостолическо пътуване той я е посещавал, за да се моли в нея. Той я посети и непосредствено след изписването му от болницата „Джемели“ тази пролет, в която се лекуваше от тежка двустранна пневмония.
Сред основните забележителности на базиликата са три параклиса. Първият е Сикстинският, който е бил построен по поръчка на папа Сикст Пети от италианския архитект Доменико Фонтана. В Сикстинския параклис в „Санта Мария Маджоре“ са погребани папите Сикст Пети и Пий Пети.
Вторият параклис е Паолинският параклис или Паолинската капела, построена по поръчка на папа Павел Пети по проект на архитекта Джироламо Райналди и инженера Помпео Таргоне. Там са погребани папите Климент Осми и Павел Пети. Там е и параклисът „Сфорца“, построен от архитекта и скулптор Джакомо дела Порта. Това е мавзолей на кардиналите Гуидо Асканио Сфорца и на Алесандро Сфорца, които са ангажирали с проекта на параклиса Микеланджело. Когато той умира, работата по проекта е продължена от Джакомо дела Порта и от колегата му Тиберио Калкани, се разказва в официалния сайт на базиликата.
В Паолинския параклис се намира прочутата византийска икона на Богородицата с младенеца Salus Populi Romani, която според легендите е била рисувана от евангелиста Лука, отбелязва сайтът „Вирджилио нотицие“. Буквално името на иконата от латински означава „Спасение на римския народ“. В магазина към базиликата има богат избор от разнородни продукти с репродукции на иконата, сред които книгоразделители, картички, магнити, значки, тетрадки. Именно пред иконата е имал навика да се усамотява в молитви папа Франциск.
В базиликата „Санта Мария Маджоре“ последният погребан папа е бил Климент Девети през 1669 г. Освен няколко папи в Базиликата са погребани и светците Матия и Джироламо, както и скулпторът Пиетро Бернини и синът му Джовани Лоренцо Бернини.
Изборът на папа Франциск да бъде погребан именно тук – а не в базиликата „Свети Петър“, както повечето папи – говори много. Това е акт на лична скромност, духовна привързаност и символ на посвещението му на Дева Мария и народа. Самият той казва, че Санта Мария Маджоре е „църква на народа – на онези, които търсят милост и утеха“.
„Санта Мария Маджоре“ ще бъде не просто негов вечен покой, а свидетелство за живота му, отдаден на любов, справедливост и надежда.
Според завещанието на папа Франциск, което е изготвено преди три години, разходите по погребението му се поемат от анонимен дарител и сумата вече е преведена на управата на базиликата.
