Вчера следобед учени по цял свят наблюдаваха необичайно и зрелищно явление — огромно „слънчево торнадо“, развиващо се в близост до северния полюс на Слънцето. Това събитие беше потвърдено от метеорологичната платформа Meteo Balkans и заснето от специализирани слънчеви обсерватории в орбита.
Така нареченото „слънчево торнадо“, известно в научните среди като коронално торнадо, не е атмосферно торнадо в познатия земен смисъл. То се случва в слънчевата корона — външният, ултрагорещ слой от атмосферата на нашата звезда. Става дума за гигантски вихри от нажежена плазма, които се въртят с изключителна скорост по протежение на магнитни полета, оформящи т.нар. магнитни въжета.
Какво знаем за слънчевото торнадо?
- Температурата в ядрото на такова торнадо може да достигне милиони градуси по Целзий — типично за средата в слънчевата корона.
- Височината му често надвишава 100 000 километра — повече от осем пъти диаметъра на Земята.
- Скоростта на движение на плазмата в магнитния вихър се оценява на стотици хиляди километри в час.
- Продължителността му варира — някои съществуват само часове, други остават активни с дни.
- Откриването на подобни явления е възможно благодарение на космически телескопи като Solar Dynamics Observatory (SDO), чиято задача е непрекъснатото следене на слънчевата активност.
Въпреки зрелищния си външен вид, слънчевите торнада не са вихри, породени от въздушни течения. Те са по-скоро визуален ефект от въртенето на плазма по силови магнитни линии, съпроводено понякога от огромни изхвърляния на маса — коронални изригвания (CME), които могат да засегнат космическото време около Земята.
Подобни явления дават ценна информация за механиката на слънчевата активност и поведението на магнитните полета в короната. Наблюдението на слънчеви торнада може да помогне за по-доброто разбиране на условията, които водят до геомагнитни бури и други прояви на слънчевото влияние върху Земята и технологичната инфраструктура.
