Изглежда, че Роалд Дал все пак е имал право на нещо: ако нараниш растение, то крещи. Е, донякъде. Не по същия начин, по който всички ние бихме могли да крещим. По-скоро те издават пукащи или щракащи звуци на ултразвукови честоти извън обхвата на човешкия слух, които се увеличават, когато растението е стресирано. според проучване от 2023 г. това може да е един от начините, по който растенията съобщават на света около тях за своето страдание.
„Дори в тихо поле всъщност има звуци, които не чуваме, и тези звуци носят информация. Има животни, които могат да чуят тези звуци, така че има вероятност да се случва много акустично взаимодействие“, обяснява еволюционният биолог Лилах Хадани от университета в Тел Авив, Израел, при публикуването на изследването.
Растенията и животните комуникират със звуци
„Растенията взаимодействат с насекоми и други животни през цялото време и много от тези организми използват звук за комуникация, така че би било много неоптимално за растенията да не използват звук изобщо.“ Растенията под стрес не са толкова пасивни, колкото си мислите. Те претърпяват някои доста драматични промени, една от най-забележимите от които (поне за нас, хората) е отделянето на някои доста силни аромати. Те могат също така да променят цвета и формата си, пише „Science Alert“.
Тези промени могат да сигнализират за опасност на други растения в близост, които в отговор да засилят защитата си, или да привлекат животни, които да се справят с вредителите, които могат да навредят на растението.
Не е проучено обаче дали растенията излъчват и други видове сигнали, като например звуци. Преди няколко години Хадани и нейните колеги откриват, че растенията могат да откриват звук. Следващият логичен въпрос, който трябваше да се зададе, беше дали те могат и да го произвеждат.
Могат ли растенията да издават звуци?
За да разберат това, те записват доматени и тютюневи растения при различни условия. Първо записват растения без стрес, за да получат базови данни. След това записват растения, които са били изсушени, и растения, чиито стъбла са били отрязани. Записите се провеждат първо в звукоизолирана акустична камера, а след това в нормална оранжерийна среда.
След това те работят с алгоритъм за машинно обучение, за да различават звуците, издавани от нестресирани растения, отрязани растения и дехидратирани растения.
Звуците, които растенията издават, са като пукане или щракане с честота, която е твърде висока, за да може човек да я различи, и се откриват в радиус от над един метър (3,3 фута). Ненатоварените растения не издават много звуци, а просто си стоят и тихо си вършат работата.
За разлика от тях стресираните растения са много по-шумни, като в зависимост от вида издават средно до около 40 щраквания на час. А растенията, лишени от вода, имат забележим звуков профил. Те започват да щракат по-често, преди да покажат видими признаци на обезводняване, засилват се с нарастването на изсъхването на растението, преди да стихнат, когато растението изсъхне.
Алгоритъмът успява да разграничи тези звуци, както и видовете растения, които ги издават. И това не са само доматите и тютюневите растения. Екипът е тествал различни растения и е установил, че издаването на звуци изглежда е доста разпространена дейност на растенията. Пшеницата, царевицата, гроздето, кактусът и кострецът са регистрирани да издават звуци.
Как произвеждат тези звуци?
Но все още има няколко неизвестни. Например, не е ясно как се произвеждат звуците. При предишни изследвания е установено, че при дехидратирани растения се наблюдава кавитация – процес, при който се образуват въздушни мехурчета в стъблото, които се разширяват и разрушават. Това, при чупенето на човешките кокалчета, предизвиква звуков пукот; нещо подобно може да се случва и с растенията, пише „Science Alert“.
Все още не знаем дали и други състояния на бедствие могат да предизвикат звук. Патогени, нападения, излагане на ултравиолетови лъчи, екстремни температури и други неблагоприятни условия също биха могли да накарат растенията да започнат да се пукат като балончета.
Не е ясно също така дали издаването на звук е адаптивно развитие при растенията, или е просто нещо, което се случва. Екипът обаче показа, че един алгоритъм може да се научи да идентифицира и разграничава звуците на растенията. Със сигурност е възможно и други организми да са направили същото. Освен това тези организми биха могли да се научат да реагират на шума на бедстващите растения по различни начини.
„Например молец, който възнамерява да снесе яйца върху растение, или животно, което възнамерява да изяде растение, биха могли да използват звуците, за да направляват решението си“, казва Хадани. За нас, хората, последиците са доста ясни: бихме могли да се настроим към бедствените сигнали на жадните растения и да ги поливаме, преди да се е появил проблем.
Но не е известно дали други растения усещат и реагират. Предишни изследвания показаха, че растенията могат да повишат устойчивостта си към засушаване в отговор на звук, така че това със сигурност е вероятно. И именно тук екипът насочва следващия етап от своите изследвания.
„Сега, когато знаем, че растенията наистина издават звуци, следващият въпрос е – „кой може да ги слуша?“. Хадани каза: „В момента, в който се появят тези звуци, те ще бъдат чути. В момента проучваме реакциите на други организми, както животни, така и растения, на тези звуци, а също така изследваме способността си да идентифицираме и интерпретираме звуците в напълно естествена среда.“
Изследването е публикувано в Cell.
