Мария Петракова отглежда сама 200 овце, има 4 деца и за да изхранва семейството си нощно време работи като пазач. И след всичко казано до тук идва абсурдният момент – държавата я лишава от детски, а самите деца, които редовно ходят на училище и са с много добър успех, не могат да получават стипендии.
Освен значителния брой овце, тя гледа също и няколко телета, има и 200 декара пасища, които е наела под наем. С доза ирония, но с много тъга нарича себе си „богатата“. С ирония.
Денят й започва в 4.20 сутринта, а в полунощ приключва. През този период тя трябва да бъде майка, домакиня, животновъд, когато съпругът й е на работа. И какво ли още не.
За да оцелеят и да отглеждат децата си и животните, със съпруга й работят допълнително – той- основно в строителството, а тя нощно време е пазач. Субсидията, която получават за животните, държавата смята като 100% печалба. И така лишава децата й не само от детски надбавки, но и от правото да получават стипендии.
„Тези субсидии са примерно 25-35 лв., според брой животни, от всичко, което съм кандидатствала и те ги взимат на 100% като чиста печалба и го разделят на месеците. Така ми се надвишава доходът. Но аз това се опитах да обясня на социалните служби, че това не се пари, които харча за децата, а за животните. Тези субсидии идват масово декември, аз взимам храна напред. Работя с кооперациите, не плащам нищо през летния сезон и когато дойдат, аз се разплащам. За мен не остава абсолютно нищо. Поисках среща с директорката на социалните служби „Марица“. Съвсем иронично я попитах защо не делят тогава всичко, което е влязло като доход на 204, а делят само на 4“, заяви Мария.
Според фермерката е обидно държавата да не толерира работещите семейства с четири деца.
„Аз не съм за тези 35 лева детски. Просто е смешно, жалко е, че аз съм една българка, която е дала четири деца на тази държава и тя никога не ги е подкрепяла. Но бих се обърнала към всички по-горе да се замислят, защото не съм само аз. Много семейства, даже и от нашето село Войсил с по три и четири деца, те също не получават“, обясни жената.
Въпреки това Мария е твърдо решена децата й да не бъдат лишавани, да се образоват и да развиват уменията и талантите си. Наскоро голямата й дъщеря спечелила национален ученически конкурс за есе, в което разказала за възхищението си към своята майка, за фермата и за любовта към животните.
„Тя е вече на 18 години и учи в моментна контрол и качество на храни и напитки. Втората ми дъщеря учи същото, тя е на 15 години. Третото ми дете е момче, то учи в автомобилен техникум в Пловдив и е футболист на „Локомотив“. Най-малката ми дъщеричка е в предучилищна група в момента“, разказва Мария.
Тя е успяла да модернизира фермата си. Вече има нов трактор, който всъщност е от миналия век и е подарък от неин роднина.
„Тази машина ми е спестила страшно много труд, както и болки в кръста“, споделя Мария.
За 15 години фермерство семейството е натрупало незабравими спомени – живот във фургон, изграждане със собствен труд на стопанска постройка, увеличаване на стадото, на семейството и много неравностойни битки. Но е уверено, че ще продължи напред.
„Никога няма да се откажа от тях. Моята мечта е във всяко едно ъгълче на фермата да има различно животно като един малък зоопарк. Искам децата да познават животните и да ги обичат така, както ги обичам аз. И един ден, дори мен да ме няма, те да продължат това, което съм започнала аз“, надява се фермерката.
