Затягане на правилата при отпускане на потребителски кредити, предвижда проект на нов Закон за потребителския кредит, предвижда консултационен документ за създаването му, качен на обществено обсъждане.
С промените се предвижда да се увеличи горната граница на кредитите, за които ще се прилагат разпоредбите. В обхвата му ще влязат нови кредитни продукти, включително и кредити под формата на разсрочено плащане, предоставени от доставчик на стоки или услуги, със срок на изплащане над 50 дни от доставката на стоката или услугата предвиждат се по-строги изисквания за предоставяне на ясна и разбираема преддоговорна информация без информационно претоварване, както и по-строги изисквания относно рекламата на кредитни продукти (забрана за заблуждаваща реклама и заблуждаващи търговски съобщения; изисквания към съдържанието на информацията в рекламата за кредит; възможност за забрана на реклами, които подвеждат и подтикват потребителите към вземане на необмислени решения).
Ще се забрани използване на обвързаните продажби освен ако не носят ясна полза за потребителя, както и използване на изведено по подразбиране съгласие на потребителите за сключване на договор за кредит или за закупуване на допълнителни услуги. Кредиторите ще бъдат задължени да извършват задълбочена оценка на кредитоспособността на потребителите, като се въведат по-високи изисквания за извършване на оценка. Кредитните институции ще трябва да предприемане на мерки за предотвратяване на свръхзадлъжнялост на потребителите.
Целта на промените е да се транспонира Директива (ЕС) 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити в българското законодателство, като отменя действащата Директива 2008/48/ЕО. Новата директива адаптира правната рамка към съвременните форми на кредитиране, включително онлайн платформите, разсрочено плащане и др. като повишава защитата на потребителите и улеснява развитието на кредитния пазар, пише в мотивите към проекта.
През последните години финансовите услуги претърпяха сериозна трансформация вследствие на цифровизацията и технологичния напредък. Кредитните продукти вече се предлагат масово онлайн чрез изцяло дигитализирани процеси. Нови участници като финтех компании, онлайн платформи и търговци, предлагащи кредити при покупка на стоки и услуги, навлизат активно на пазара.
Потребителите, които кандидатстват за кредит чрез онлайн платформи трудно се ориентират дали платформата действа като кредитор или кредитен посредник. Все по-популярни стават модели като „купи сега, плати по-късно“, които позволяват разсрочено плащане без първоначални лихви. Тези промени крият нови рискове за потребителите. Предоставяната преддоговорна информация често пъти е неясна или непълна, което затруднява информирания избор на потребителите.
Нараства използването на агресивни търговски практики, заблуждаващи реклами за кредит и предоставяне на допълнителни продукти без изричното съгласие на потребителите. Краткосрочни заеми с високи лихви и използването на автоматизирани решения за извършване на оценка на кредитоспособност на потребителите увеличават риска от свръхзадлъжнялост и злоупотреба с лични данни.
Освен това, липсата на регулация върху новите участници на пазара и недостатъчната финансова грамотност на потребителите допълнително задълбочават проблема. Често липсва адекватна оценка на финансовото състояние на клиента, което води до отпускане на неподходящи кредити. Бързата цифровизация предоставя нови възможности, но също така налага необходимостта от допълнително регулиране за гарантиране на прозрачност и защита на потребителите. Анализът на действащия Закон за потребителския кредит показва, че той не отговаря на новите икономически, технологични и социални реалности. За да се осигури висока степен на защита и съвременно регулиране на потребителското кредитиране в ЕС, са необходими съществени промени.
