Ентусиазмът на новите управляващи да наложат таван на цените на хранителните стоки съвсем се спихна.
Първо, кабинетът странно мълчи по темата за създаване на държавно предприятие с верига магазини, в които да се продават приоритетно хранителни стоки на български производители, с надценка не по-голяма от 10%.
Разпоредбата за учредяване на държавното предприятие, което да е 100% собственост на Министерството на земеделието и храните, бе гласувана в закона за държавния бюджет за 2025 г., който влезе в сила от 1 април. В закона е разпоредено в едномесечен срок правителството да предприеме всички необходими действия за учредяването на дружеството и неговото функциониране.
Едномесечният срок измина, но няма никаква информация какво се случва с учредяването на търговското дружество, за което в бюджета са предвидени 10 млн. лв.
Припомняме, че решението за създаване на държавно предприятие, което да развие верига от магазини за евтини хранителни стоки, произведени в България, бе взето изненадващо при второто четене на закона за бюджета за тази година. Предложението бе на ДПС – Ново начало, като лично лидерът му Делян Пеевски лансира версията, че за тази цел може да бъдат ползвани офисите на „Български пощи“ в страната.
През април депутатът от ДБ Ивайло Мирчев отправи запитване към министъра на земеделието Георги Тахов къде ще бъдат разположени държавните хранителни магазини. Ако ще са в пощенски станции, ще стигнат ли 10 млн. лв. да се преустроят, така че да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, на изскванията за складови площи и достъп за зареждане? Министър Тахов не дава отговори на тези въпроси, но уверява, че ведомството му ще спази всички законоустановени срокове и ще представи своята стратегия и план за реализиране на търговското дружество. До момента обаче тази тема изобщо не се повдига, въпреки, че едномесечният срок изтече в края на април.
Финансовият министър Теменужка Петкова също мълчи какво се прави с новата задача. Единственият й коментар досега е бил, че законът не визира пощенски станции да се превръщат в магазини и предстои да се напише концепция за създаването на държавното дружество и в какъв формат ще работи то. Чак след това щяло да се прецени колко средства са необходими.
От конкретни отговори бяга и министърът на икономиката Петър Дилов. На запитване на депутати той обясни, че създаването на верига от държавни магазини за продажба на български хранителни продукти е гласувано без допитване до Еврокомисията дали не противоречи на европейското законодателство и правилата за позволена държавна помощ. Не е ясно дали финансовият министър е поискал нотификация от Брюксел.
Вече трети месец се бави и представянето на спорния законопроект за таван на търговските надценки на основни хранителни стоки в търговските вериги.
Още в началото на март министърът на земеделието Георги Тахов обяви, че проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни е готов и дори даде пресконференция по темата. След това стана ясно, че всъщност има само концепция. Някакви текстове бяха обсъждани със заинтересованите търговци и производители на храни, при което масово заваляха критични становища. Освен търговските вериги недоволни се оказаха асоциациите на месопреработвателите, на хлебарите и мелничарите, производителите на олио, на безалкохолни напитки, на рибни продукти, на захар, сдруженията на свиневъдите и птицевъдите. Те обявиха, че се прави опит за безпрецедентно административно регулиране на цените и директна държавна намеса в разпределението на печалбите по веригата на доставки.
Агроминистърът обяви, че дава проекта за оценка от експерти от БАН и чак след това ще го публикува за обществено обсъждане.
Тези дни Тахов информира, че оценката за въздействието на предложения законопроект ще бъде готова до седмица, след което той ще бъде представен за междуведомствено съгласуване и едва след това ще бъде публикуван за обществено обсъждане. „До месец-месец и половина ще бъде представен в МС“, каза Тахов.
От обявеното до момента от агроминистъра се знае, че се предвиждат различни тавани на надценките по веригата – един за фермерите, отделен за изкупвачите, трети и четвърти за преработватели и търговци. Под регулация ще бъдат 22 групи хранителни продукти – мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, сезонни плодове и зеленчуци. Освен това търговските вериги трябва да осигурят минимум 50% българска продукция на тези стоки. Предвижда се и ограничение при промоциите – цените на наблюдаваните стоки не може да бъдат намалявани с повече от 25%, пише „Сега“.
