Очаква се днес в парламента да се проведе изслушване по казуса „Боташ“. Точката е заложена като първа в дневния ред на народните представители.
Депутатите ще задават въпроси на министъра на енергетиката Жечо Станков, бившия енергиен министър Росен Христов и бившите шефове на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ – Деница Златева и Владимир Малинов.
Очаква се да предоставят повече информация относно сключените споразумения с турската компания „Боташ“, тяхното отражение върху „Булгаргаз“ и необходимостта от предоговаряне на условията по споразуменията.
Припомняме, че на 3 януари 2023 г. назначеното от президента Румен Радев служебно правителство с премиер Гълъб Донев сключи договор с турската газова компания „Боташ“. „Историческото“ споразумение, както беше наречено, беше подписано от тогавашния директор на „Булгаргаз“ Деница Златева и директора на „Боташ“ Бюрхан Йозджан.
Договорът е за достъп до терминалите за регазификация на втечнен природен газ и последващия му пренос до България за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г. – цели 13 години. Договорът задължава страната ни да плаща на своя югоизточен съсед около 500 хиляди долара дневно такса за този достъп и пренос по турската инфраструктура. При това тази такса се дължи независимо от това дали ние доставяме „синьо гориво“ или не. Освен това цените на таксите подлежат на индексация заради инфлацията, а както знаем през последните години тя върви изключително и само нагоре, което допълнително товари държавата ни в лицето на „Булгаргаз“.
Още тогава енергийните експерти, а и хора в институциите загрижени за националната сигурност посрещнаха новината за договора с предпазливост и посочиха възможните рискове. Те са свързани както с продължителността на договора цели 13 години, с плащанията по него – ние сме задължени да превеждаме пари на турската компания независимо от това дали получаваме или не газ, така и с геополитическите рискове. Допуска се, че през турските тръби към нас може да потече и руски природен газ, който „Боташ“ купува, а това не се вписва в общата европейска стратегия за отказ от руското „синьо гориво“.
Предупрежденията, особено във финансовата част, се превърнаха в кошмар и започнаха да закопават „Булгаргаз“ в дългова яма. Всички опити да се предоговорят условията, предприети от служебния енергиен министър Владимир Малинов, който е и дългогодишен изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, се оказаха неуспешни. Някои експерти и политици заподозряха, че тези усилия не са били достатъчно искрени.
„Булгаргаз“ спря да плаща, но фактурите продължиха да идват. Заговори се дори за съд. Изтече информация, че газовият доставчик е наел правен консултант, който до 14 октомври 2024 г. е трябвало да направи правен анализ на различните възможности за максимална защита на „Булгаргаз“.
На 15 октомври бившият енергиен министър Делян Добрев публично заяви, че договорът с „Боташ“ е неизгоден за България, не се изпълнява и носи само разходи за страната ни от по 1 милион лева на ден. „Булгаргаз“ е в технически фалит от поне една година, защото се управлява по един ужасяващ начин. След Николай Павлов дружеството върви със страшна скорост надолу и това е целта“, предупреди Добрев и добави, че „Булгаргаз“ се води умишлено към фалит.
Дъното явно бе достигнато в края на март тази година. Настоящият министър на енергетиката Жечо Станков съобщи, че след спирането на плащанията на задълженията по споразумението – за девет месеца вече дължим на „Боташ“ 220 милиона долара. А с последната фактура сумата набъбва до 250 милиона долара. Отделно от това заради предвидената индексация дневната дължима сума от началото на 2025 г. са е увеличила с 50 хиляди лева на ден. От едно проспериращо някога дружество „Булгаргаз“ се превръща длъжник, като приключва 2024 г. със загуби от 280 милиона лева. Министър Станков обобщи ситуацията така: „Не бих сключил такъв договор и като председател на комисията „Боташ“ изслушах тогавашния министър Росен Христов каква е била логиката за толкова дългосрочен договор, без клауза за развалянето му, ако не се плати накуп цялата сума от 2.5 милиарда долара за целия период на действие на споразумението“.
От ПП-ДБ също заявиха, че е налице сериозно основание да се смята, че сключеното споразумение е икономически неизгодно. по неофициални медийни данни във воденото разследване по отношение на този казус е налице свидетелстване за ролята на президента Румен Радев и оказване на натиск от негова страна за това България да сключи договор с Турция, а основна роля в сключването му има служебно правителство, назначено от него, добавиха от ПП-ДБ.
А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов попита риторично ден преди изслушването: „Как и за какво тези 4,2 млрд., които трябва да изплатим на Турция, за какво ги даваме? Това, което съм построил аз за пренос на газ, получаваме по 800 – 900 млн. на година. От това, което е подписал Радев, ще излязат 4,2 млрд. Имаше едни във вестниците „открийте разликите“.
