Международните валутни резерви на България, управлявани от Българската народна банка (БНБ), няма да могат да бъдат „харчени“ или „изхарчени“ след влизането в еврозоната. Това става ясно от отговори на БНБ на въпроси на Mediapool по повод разпространяващите се в социалните мрежи неверни твърдения в обратната посока. Валутните резерви, чиято задача в момента е да поддържат валутния борд чрез покритие на лева, бяха 42 млрд. евро (към 82 млрд. лв.) в края на 2024 г., а по последни данни към 9 май са около 78 млрд. лв.
Към края на 2024 г. 10.9% от международните валутни резерви (42 млрд. евро) са били налични средства, 29% – депозити, а 60.1% – ценни книжа, сочи годишният отчет на БНБ. От общата сума 90.6% са били в евро, 0.9% – в щатски долари, 8.1% – в злато, а 0.4% – в сребро.
Правото на Европейския съюз, което важи и в момента и ще важи и след влизането в еврозоната, забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко купуване на дълг, на каквито и да било държавни органи или субекти, особено на правителствата.
„Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки, заедно с принципа за независимост на централните банки на държавите членки на Европейския съюз. Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма, включително чрез пряко закупуване на дългови инструменти, на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза. В допълнение на ДФЕС, законът за БНБ също забранява финансиране на правителството в различните му форми. По силата на ДФЕС и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на забраната за парично финансиране“, отговориха от БНБ.
С приемането на еврото ще отпадне валутният борд, а оттам – и задължението на БНБ да поддържа стабилността на лева, като продава и купува чуждестранна валута при поискване. Това обаче не означава, че резервът ще се изхарчи – единствено ще се преформулират инвестиционните му цели и той ще продължи да се инвестира. „Новият закон за БНБ, влизащ в сила от датата на приемането на еврото в България, предоставя по-широки инвестиционни възможности на БНБ по отношение управлението на собствени резерви. Доходът от управлението на резервите служи на първо място за осигуряване на финансовата независимост на БНБ, което е необходимо условие за ефективното ѝ участие в процесa на постигане на основните цели на паричната политика на Евросистемата“, казаха от БНБ.
Експерти разясниха пред Mediapool, че след въвеждането на еврото инвестирането на голяма част от резерва ще бъде по правилата и под контрола на Европейската централна банка – става дума за активите, които сега стоят зад банкнотите и монетите в обращение (около 30 млрд. лв.), както и за активите, които стоят срещу резервите на частните банки (сега близо 20 млрд. лв., които ще бъдат значително намалени). В момента това са около 50 млрд. лв. Те ще влязат в общите за Евросистемата монетарни активи.
Отделно от тях ще бъдат собствените активи на БНБ – основно капиталът на БНБ (сега близо 15 млрд. лв., вкл. специалните права на тираж на МВФ) и депозитите на правителството (около 12 млрд. лв. към 9 май). Те ще се управляват по националните правила, които предвиждат инвестиции във висококачествени ценни книжа – оценени с трите най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Важно е, че дори управлението на собствените резерви на БНБ ще е ограничено от това, че не трябва да засяга „първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова стабилност в еврозоната“.
„Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може неограничено да се разпорежда само до размера на своите вземания от БНБ (размера на салдата по сметките на правителството при БНБ). Както и до момента, БНБ ще изпълнява всяко нареждане от правителството за плащане до размера на тези наличности, но не съществува правна възможност БНБ да увеличава средствата по сметките на правителството чрез финансиране или безвъзмездна помощ. Също така БНБ не може да поема задължения, по които длъжник е правителството или други публични органи“, категорично заявяват от БНБ.
Оттам допълниха, че целта на тези ограничения е да бъдат насърчени държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика. „Това означава, че държавите членки не може да използват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на публичните дефицити, или за осъществяване на привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари“, казаха още от БНБ.
И след влизането в еврозоната БНБ ще продължи да бъде единствената институция, която ще може да взима решения за управлението на своите резерви.
Ако влизането в еврозоната се потвърди, БНБ ще трябва да прехвърли на ЕЦБ чуждестранни резервни активи, различни от еврото, които като размер са пропорционални на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ. По предварителна оценка става дума за около 960 млн. евро.
