Сергей Антонов, заместник-директор на бюрото на БГА “Балкан” в Рим, е арестуван на 25 ноември 1982 г. от италианската полиция по обвинение за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. на площад “Св. Петър” във Ватикана.
Тогава по време на традиционната обиколка с папомобила за среща с миряните папата поляк е прострелян от мъж, смесил се в тълпата. Скоро след това извършителят е задържан. Това е турският гражданин Мехмед Али Агджа, който след ареста пред италианското следствие признава, че е стрелял срещу папата и твърди, че организатори на атентата са служители на българското посолство в Рим. На базата на неговите показания е издадена заповед за арест на трима българи от посолството: Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Василев и Айвазов имат дипломатически имунитет, но Антонов няма и това оказва пагубно въздействие върху съдбата му.
Следствието, към което Сергей Антонов е привлечен, продължава две години и половина. Процесът започва на 27 май 1985 г. На 29 март 1986 г. Римският наказателен съд под председателството на Северино Сантиапики издава оправдателна присъда “поради недостиг на доказателства” срещу българските граждани Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев.
Пред съда адвокатът на българина Джузепе Консоло изнася множество доказателства, които доказват неговата невинност. През пролетта на 1986 г. Сергей Антонов е освободен от римския затвор “Ребибия”. На 1 април 1986 г. той се връща в България. Работи известно време в БГА “Балкан”, а след това се пенсионира.
Когато през май 2002 г. папа Йоан Павел Втори идва на посещение в България, той заявява пред президента Георги Първанов, че никога не е вярвал в така наречената българска следа в атентата срещу него.
На 1 август 2007 г. Сергей Антонов е намерен мъртъв в дома си в София.
