ЕС се раздели на два отбора и по въпроса за нуждата от нова акцизна директива за тютюна. Резултатът е 15 на 12… засега. В кой отбор сме ние?
За писмо-призив до председателя на Европейската комисия и комисаря по данъчни въпроси съобщи късно в понеделник вечерта Financial Times (EU states urge Brussels to raise cigarette taxes). В края на 2022 г. в престижното издание изтече първият проект за нова директива.
Предложение за нови акцизи през изминалите две години не се появи, но според Financial Times изтеклата версия от 2022 г. предвиждаше минималните акцизни ставки за цигари да се увеличат със 100%, с 200% – за тютюн за ръчно свиване на цигари и с 900% – за пури и пурети.
Предполага се, че заложените минимални ставки от 2022 г. ще бъдат променени нагоре, ако Урсула фон дер Лайен послуша комисаря Вопке Хукстра и държавите-автори на настоящото писмо. Това, което е ясно отсега обаче е, че тъй като акцизната директива дава рамката за държавите-членки, като определя минимални акцизни ставки за ЕС, те няма да окажат никакво влияние върху „богатите“ страни, които така или иначе облагат тютюна много над тези минимални нива, а ще засегнат „бедните“ държави, които полагат всяка година усилия да бъдат в догонващо положение.
Ако през 2022 г. предложението предвиждаше 100% увеличение на акциза на цигарите, тоест от настоящите 90 евро/хиляда къса до 180 евро/хиляда къса, то при евентуално ново предложение, минималното облагане на цигарите не би било по-ниско от 210-220 евро, тъй като ще се добави и приложи натрупаната инфлация в ЕС от 2022 насам.
Според изтеклата във Financial Times информация, сред страните, призоваващи за по-високи минимални ставки са Франция, Германия, Испания. Според вътрешна информация инициаторът на писмото е Нидерландия, съгласувано с нидерландския комисар по данъчните въпроси, а сред останалите подкрепящи държави са, без изненада, Ирландия, Финландия, Латвия, Белгия.
Дотук нищо неочаквано – цените на цигарите в тези страни отдавна са свръхвисоки, каквото обаче е и нивото на незаконното разпространение и потребление на цигари.
Това, което буди учудване, е подкрепата за по-високи минимални акцизи върху тютюна от догонващите държави като България, Чехия и Словакия. За разлика от 15-те страни, стоящи зад призива за по-високи акцизи, други 12 страни остават в другия лагер, а Италия, Гърция и Румъния открито се противопоставят.
България въведе наскоро нов 5-годишен акцизен календар за тютневите изделия, според който акцизът на цигарите трябва да достигне до около средното за ЕС -130-140 евро/хиляди къса през 2029 г., с мотива, че така страната ще следва успешно заявения приоритет за недопускане на нарастване на контрабандата.
България поддържа на най-ниското ниво на потребление на незаконни цигари в ЕС, което е сигурна гаранция за оптимални приходи от акцизи от тютюна в бюджета, който съставлява 54% от всички акцизи и 10% от общите данъчни приходи в страната.
15-те държави, призоваващи Брюксел да побърза да повиши данъците върху цигарите и настояващи това да стане „без забавяне“, твърдят, че нова акцизна директива ще допринесе за ограничаване на нарасналата контрабанда и незаконна търговия на цигари в ЕС, което е валидно за западните страни, но България не се вписва в този отбор, тъй като страната ни отчита около 2-3% потребление на незаконни цигари в последните 8-9 години. Данните за потребените цигари без платен акциз у нас бяха обявени преди дни, а държавата препотвърди приоритета си за поддържане на възможно най-ниско ниво на незаконната търговия.
Financial Times цитира и част от писмото до комисията: „да предприеме незабавно необходимите стъпки, за да актуализира директивата за данъчно облагане на тютюна“. Макар че 15-те страни, сред които и България, облагат и течностите за вейпове, никотиновите паучове, нагреваемите изделия и всякакви други тютюневи и никотинови изделия на пазара, те искат комисията да определи минимални данъчни ставки и за тези продукти.
Според Financial Times, се иска и значително увеличение на минималните акцизни ставки за пури, пурети и тютюна за ръчно свиване и пушене, като се твърди, че: „Настоящият обхват и разпоредби на директивата са недостатъчни, за да позволят на държавите членки да се справят със значителните предизвикателства, породени от текущите развития и тенденции на европейския пазар на тютюн, включително появата на нови продукти“.
Очаква се данъчният Комисар Вопке Хукстра да защити нуждата от нова директива предвид важните здравни проблеми, но той ще трябва да обоснове и загубените приходи от незаконна търговия, оценени от OLAF, Европейската служба за борба с измамите, на повече от 10 милиарда евро годишно.
Проект на акцизна директива обаче изисква одобрение с единодушие. Италия, Гърция и Румъния са сред държавите от ЕС, които се обявиха срещу него. В писмо, споделено миналия месец от тях, видяно от Financial Times, те заявят, че не смятат за необходимо „да се пристъпи към цялостен преглед на акцизното законодателство“ и казват, че нивата на тютюнопушене вече намаляват, както и че са големи производители на тютюн и тютюневи изделия, включително и на нови изделия.
Financial Times съобщава, че производителите на пури са разкритикували хода на 15-те държави-членки. Пол Варакас, директор на Европейската асоциация на производителите на пури, дори заяви, че това, което се случва, е„напълно безотговорно в контекста на несигурна търговска война“.
