Смята се, че домашните ни любимци имат дълбоко въздействие върху имунитета ни, потенциално намалявайки риска от алергии, екзема и дори автоимунни заболявания.
Амишите са завладели въображението на холивудските сценаристи, документалисти и социолози в продължение на десетилетия. Но през последните 10 години техният начин на живот е станал все по-интересен и за медицинския свят, тъй като те сякаш не се противопоставят на една особено важна съвременна тенденция. Докато честотата на имунно-свързани заболявания, които започват в детството, като астма, екзема и алергии, се е увеличила рязко от 60-те години на миналия век, това не е така за амишите .
Причината са разкрития за това как функционира имунната ни система и начините, по които пухкавите ни любимци й влияят.
За да се опитат да разберат защо амишите имат по-ниски нива на определени имунни заболявания, през 2012 г. група учени прекараха време с общност от амиши в щата Индиана и с друга земеделска общност, известна като хутеритите, в Южна Дакота. И в двата случая те взеха кръвни проби от 30 деца и подробно проучиха имунната им система.
Има много прилики между двете групи. Подобно на амишите, хутеритите също живеят от земята, имат европейски произход, минимално са изложени на замърсяване на въздуха и следват диета с ниско съдържание на преработени храни. Въпреки това, процентът на астма и детски алергии при тях е между четири и шест пъти по-висок, отколкото сред амишите.
Една от разликите между двете общности е, че докато хутеритите са възприели напълно индустриализираните земеделски технологии, амишите не са, което означава, че от ранна възраст те живеят в пряк контакт с животни и изобилието от микроби, които пренасят.
„Ако погледнете снимки от въздуха, направени с дрон, на селища на амишите и ги сравните с хутерските общности, ще видите, че амишите живеят във фермата с животните, докато хутерите живеят в малки селца, а фермата може да е на няколко километра разстояние“, казва Фъргюс Шанахан, почетен професор по медицина в Университетския колеж Корк, Ирландия, пред Би Би Си.
Рискът от алергия при дете на възраст от седем до девет години изглежда намалява пропорционално с броя на домашните любимци, които са били в дома в ранните години от живота му, наречено „ефект на мини-фермата“.
През 2016 г. екип от учени от САЩ и Германия публикува вече знаково проучване, в което се заключава, че децата амиши имат по-нисък риск от алергии поради начина, по който средата формира имунната им система. По-специално, изследователите установяват, че децата амиши в тяхното проучване имат по-фино настроени регулаторни Т-клетки, отколкото тези от хутеритски произход. Тези клетки помагат за омекотяване на необичайните имунни реакции.
Когато учените изследвали проби от прах, събрани от домовете на деца на амишите и хутеритите, за признаци на бактерии, те открили ясни доказателства, че децата на амишите са били изложени на повече микроби, вероятно от животните, сред които са живели.
Подобни открития правят и други учени по света. Група имунолози съобщава, че децата, израстващи в алпийски ферми, където кравите обикновено спят в непосредствена близост до стопаните си, изглежда са защитени от астма, сенна хрема и екзема.
„Това не е универсално лекарство и всеки път, когато изнасям лекция по тази тема, някой казва: „Ами аз съм израснал във ферма и имам алергии“, но знаем, че ако израснеш, общувайки физически със селскостопански животни, вероятността от развитие на астма или алергии е намалена с около 50%“ , казва Джак Гилбърт, професор в Калифорнийския университет в Сан Диего, който е участвал в проучването на амишите и е съосновател на Американския проект за червата – проект за гражданска наука, изучаващ как начинът ни на живот влияе върху микробиомите ни. „Дори ако просто израснеш с куче в дома си, рискът е намален с 13-14%“, казва той.
Откакто амишкото проучване е публикувано за първи път, потенциално защитният ефект от взаимодействието с животни през детството е обект на голям интерес, като „Ню Йорк Таймс“ дори публикува статия, в която се пита дали домашните любимци са новият „пробиотик“.
Гилбърт вярва, че домашните любимци играят различна, но също толкова жизненоважна роля. Неговата теория е, че тъй като нашите далечни предци са опитомили различни видове, имунната ни система е еволюирала, за да бъде стимулирана от микробите, които те носят. Тези микроби не живеят постоянно с нас, но имунните ни клетки разпознават познатите сигнали, докато преминават през тях, което след това поддържа имунната система да се развива по правилния начин.
„В продължение на много хилядолетия човешката имунна система е свикнала да вижда бактерии от кучета, коне и крави“, казва Гилбърт. „И когато види тези неща, тя задейства полезно имунно развитие. Тя знае какво да прави“, казва той.
Проучванията показват също, че хората, които живеят в едно домакинство с домашен любимец, развиват чревни микробиоми, които са по-сходни един с друг, а Гилбърт предполага, че животното вероятно действа като средство, което помага за пренасянето на човешки микроби между собствениците му. В същото време, редовното излагане на собствените микроби на домашния любимец също ще стимулира имунната му система да остане по-активна и да управлява по-добре бактериалните популации в собствените си чревни и кожни микробиоми, като държи патогените навън и стимулира растежа на полезни бактерии.
