Още от времето на древните гърци и римляни един вечнозелен храст е пазил славата си не само като кулинарна подправка, но и като символ на величие и победа. Дафиновият лист – познат още като лавров лист – е много повече от ароматна добавка в тенджерата. Това е историята на едно малко листо с голяма роля в културата, медицината и кухнята.
Той произлиза от лавровото дърво (Laurus nobilis) – вечнозелено растение, родом от Средиземноморието. То расте бавно, но достига височина до 10 метра. В Древна Гърция лавровите клонки са били използвани за изработване на венци за поети, победители в Олимпийските игри и герои на бойното поле. Легендата за Аполон и Дафна също свързва лавъра със силата, красотата и трагичната любов.
Дафиновият лист е твърд и лъскав на вид. При изсушаване запазва аромата си – наситен, топъл и леко горчив. Именно тази пикантна нотка го прави толкова ценен в кулинарията. Въпреки че не се яде директно, листото оставя силен отпечатък в ястието – особено в супи, яхнии, сосове и маринати.
За какво се използва?
В кухнята
Дафиновият лист е верен спътник на меса, риби, зеленчукови яхнии, маринати и дори някои десерти. Добавя се винаги в началото на готвенето, за да освободи постепенно аромата си.
В народната медицина
Още бабите ни знаят – отвара от дафинов лист помага при храносмилателни проблеми, настинки и стрес. Богат е на антиоксиданти, има антисептични и противовъзпалителни свойства. В ароматерапията се използва за пречистване на въздуха и ума.
Символиката
Дафиновият венец остава вечен символ на победа и мъдрост. Неслучайно думите „лаври“ и „лавроносец“ са запазени и днес за постижения и признание.
В едно толкова обикновено на вид листо се крие цяла вселена – от митове и легенди до гозби и лечебни ритуали. Дафиновият лист е онзи малък герой в кухнята и в историята, който ни напомня, че истинската сила често се крие в простите неща.