Завръщането към една относително балансирана бюджетна позиция през следващите 3-4 години ще бъде много трудна задача. Комфортната зона на бюджетен дефицит е порядъка на 0,8 процента, според направени в началото на годината изчисления на Фискалния съвет по повод внесения тогава бюджет за 2025 година в Народното събрание. Това ще рече, че моментното отклонение от това равнище е от над 3 процента от БВП, със сложените на масата 4,1 процента заради дерогацията за военните разходи. Това лично мнение изрази Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и участник в днешната професионална дискусия на тема „България в еврозоната: цени, инвестиции и фискална политика“. Организираната среща беше част от програмата на започналата днес двудневна Трета годишна конференция на Съвета за икономически анализи (СИА), провеждаща се в в сградата на Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
В разговора, който беше модериран от доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет при СУ „Свети Климент Охридски“, участваха още Томислав Дончев, вицепремиер, министър на иновациите и растежа и председател на СИА, Пламен Ненов, секретар на СИА; Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България и Атанас Пеканов, старши икономист в Австрийския институт за икономически изследвания.
Любомир Дацов смята, че е назрял моментът за предприемане на структурни реформи, отказът от които се наблюдава през последните 5-6 години. Той разкритикува решението да се акцентира в бюджета върху развитието на доходите. В резултат на това и позовавайки се на свои изследвания, той каза, че основният виновник за инфлацията и инфлационния натиск през последните месеци е самото правителство. Ето защо той смята, че в резултат на политиките за повишаване на доходите, в момента няма фискално пространство за инвестиции, пише БТА.
Отново по негови данни общите инвестиции в българската икономика продължават да бъдат устойчиво между 18 и 20 процента спрямо БВП. А за да има устойчив икономически растеж от над 4 процента са нужни инвестиции от порядъка на поне 27-28 процента от БВП, каза Дацов, акцентирайки, че освен обема от значение е и качеството на тези вложения.
В отговор на въпрос колко време е необходимо да се проявят ефектите от фискално затягане, макроикономистът посочи, че ефектите при структурни промени идват със забавяне от между осем месеца и година и половина. Това ще рече, че при едно евентуално решение за фискално затягане с бюджета за 2025 година, то първите признаци на променения режим на фискална политика политика биха се засекли през тази есен.
Любомир Дацов е категоричен, че растеж, който е „помпан“ от потребление не може да бъде безкрайно дълъг и когато се преминава към разхлабена фискална политика, то е добре тя да е структурирана по начин, по който да води до дългосрочни икономически ползи.
Макроикономистът беше критичен и по темата за конкурентоспособността и най-вече за наблюдаваната от него липса на координация между решенията и заявената цел за подобряване на конкурентоспособността и ефективността на бизнеса както в европейския контекст, така и в национален мащаб. Той смята, че за да се повиши конкурентоспособността не трябва да се говори само за отделни секторни мерки, а да се направи цялостен хоризонтален преглед, който да покаже какво може да се подобри и какво да се премахне.
В заключение той посочи, че членството на България в еврозоната само по себе си ще стимулира инвестициите в различните области, но ако тя не подобри бизнес средата, това, което ще се случи е да привлече само спекулативни инвестиции. Затова, според него, на политическо ниво се нуждаем от решения, които да бъдат устойчиви и с дълъг хоризонт на действие.
В рамките на участието си в дискусията, Любомир Дацов наблегна и върху съществуващия според него институционален риск, свързан с модифицирания Европейски семестър, за които промени както България, така и повечето страни от ЕС не са подготвени институционално.
