През летните месеци, при пациенти на терапия за хипотония, много често оплакванията са от доближаване на границите, това е проява на дехидратация, коментира за Агенция „Фокус“ кардиологът д-р Петър Калайджиев.
„Особено важна е хидратацията. Спрямо килограмите на ден трябва да има 2-2,5 литра прием на вода, за да избегнем дехидратация“, категоричен е експертът. Лекарят обясни, че само при по-тежка форма на сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване и особено терминалната бъбречна недостатъчност, когато пациентите са на хемодиализа, приемът на течности се ограничава до 1,5-2 литра на ден.
„Липсата на физическа активност, недобрата хранителна култура, високият прием на готварска сол и генетични аспекти са в основата на големия процент пациенти с високо кръвно налягане“, каза още специалистът. По думите му намаляването на телесното тегло във всички случаи води до понижаване на кръвното налягане и намаляване или спиране на медикаментозната терапия, особено при млади хора, които са мотивирани.
„Редукцията на килограми е един много силен тригер, който редуцира артериалното налягане и подобрената физическа активност. Ако не да се спре терапията, поне да се намалят дозите“, подчерта лекарят.
Много често по време на горещините се налага намаляване на медикаментозната доза за високо кръвно налягане, подчерта още д-р Калайджиев.„Препоръчвам на пациентите да следят стриктно състоянието си, особено тези с хронична артериална хипертония. Летните месеци наистина са по-трудни за контрол на кръвното, но по-благоприятни от гледна точка на хипертоничните кризи, които значително намаляват“, обясни лекарят.
Д-р Калайджиев препоръча да се консумират храни бедни на натриев хлорид не само през лятото, но и през всички сезони. По отношение на чесъна, който се слави с възможността да понижава кръвното налягане, лекарят каза, че той е страхотна подправка за таратор, но по отношение на кръвното налягане по-скоро съветва хората да се консултират с кардиолога, който ги следи.
При пациенти, при които се съчетава метаболитен синдром, инсулинова резистентност, нарушена гликемия на гладно и захарен диабет, трябва да се внимава със сладките плодове, каза още кардиологът. „Динята влиза в категорията на сладките плодове. Не казваме да не се консумира, но ако пациентът страда от захарен диабет, количеството трябва да е по-ограничено и внимателно да се проследява кръвната захар“, посъветва д-р Петър Калайджиев.