„Правителството на Росен Желязков не може да говори и да работи за устойчивост на публичните финанси. Абсурдни са претенциите за правителството за устойчива финансова политика за заложения дефицит до 3% в бюджета. Тревожни са лихвените плащания за дълга“.
Това бяха част от мотивите, с които лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обясни внасянето на третия вот на недоверие срещу правителството – заради провал във фискалната политика.
Според него правителството оказва натиск върху статистическите институти за изкривяване на данните и инфлацията, за да може България насилствено да бъде приета в еврозоната. „Правителството продължава да прикрива картината и за състоянието на публичните финанси. Основание за подобни опасения дават промените в пенсионната система“, настоя той. И настоя, че финансовата политика на кабинета се основава на манипулационни политики – прикриване на дефицити и паническо увеличаване на държавния дълг. На управляващите им липсвали професионализъм, реализъм и прозрачност.
Лидерът на МЕЧ Радостин Василев заяви, че ще подкрепят „с увереност“ вота на недоверие – каквато и тема да се избере, тя щяла да е актуална. „Няма нещо, което да ни разубеди, че правителството на ГЕРБ и ДПС, подкрепено от ИТН и БСП трябва да си ходи. Ако не паднете с вот на недоверие сега или с някой от следващите вотове, догодина Теменужка Петкова като финансов министър, ще ви предложи увеличаване на данъците“, прогнозира депутатът.
Мария Илиева от „Величие“ обяви, че формацията подкрепя данните и мотивите в този вот. „Един бюджет, една фискална политика се състои от приходи и разходи. Приходите, въпреки че са увеличени с 11%, са много по-малко от това, което се дължи, затова имаме този дефицит. М.г. сме били на излишък, сега имаме влошаване състоянието от тогава. Много от данъците не се събират“, отправи тя критика към шефа на НАП Румен Спецов.
Приходите пък отивали за пенсии, покриване на заплати за раздут административен персонал, който бил „електората на управляващите“, както и увеличаване на парче – за полицаи и т.н. но нямало за лекари и сфери, които биха дали растеж на икономиката.
Три въпроса постави пък Хасан Адемов от АПС. „На първо място – сега ли е моментът да пада правителството? Второ – има ли алтернатива на сегашното правителство? Трето – ще се подобри ли финансовата политика на държавата? Отговорите на всички тези въпроси имат своя смисъл, ако се основават на здраве, политическа, икономическа и финансова логика“, посочи Адемов. Той видя „позакъсняло и колебливо форсиране“ на приоритет като влизането в еврозоната. Подчерта, че общността му отдавна е заявила подкрепата си за пълноправното еврочленство на България.
„Усещането за самодостатъчност и самонадеяност на управляващите, които и да са те, винаги завършва по един и същи начин, и никога в тяхна полза“, критичен бе той. Адемов разкритикува властта, че се държи надменно, което е неблагодарно и политически недалновидно. Според него и сегашното правителство не може да се похвали, че има стабилност.
„Опитът да се противопоставим на модела на завладяната държава и да защитим заедно „санитарния кордон“, вместо да срещне достатъчна политическа, обществена и медийна подкрепа, постигна ефекта на продължаваща наказателна акция от всички институции към нашите членове и симпатизанти“, оплака се депутатът.
Той отбеляза, че АПС има сериозни различия с вносителите на вота, особено в частта за еврозоната. „Изнесените от Министерството на финансите данни за изпълнението на бюджета към края на май са повод за сериозни притеснения. България рискува да влезе в процедура по прекомерен дефицит в следващите години, ако не се ориентира към мерки за консолидация“, предупреди Адемов.
Той алармира, че са притеснителни темповете на нарастване на дефицита в държавното обществено осигуряване, както и трансферът от държавния бюджет към бюджета на НЗОК. Ако не бъдат решени структурните проблеми в тези и други секторни политики, натискът към публичните финанси ще става още по-смущаващ и дискусията ще се премести в полето на данъчно-осигурителната система, заяви Адемов.
Всички тези рискове, заедно с почти двойното увеличение на външния дълг към края на 2028 г., изискват отговорно и в никакъв случай популистко управление на публичните финанси, обърна се към властта депутатът от АПС.
Парламентарната група АПС няма да участва в гласуването на вота на недоверие, обяви Адемов.
Два опита за сваляне на кабинета „Желязков“ вече се провалиха – първият вот бе за несправяне в сектор външна политика, а вторият – за провал в борбата с корупцията.
Очаква се и този да завърши без успех – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ вече заявиха, че няма да подкрепят вот на недоверие преди 8 юли. Така „Възраждане“ остават само с гласовете на „Величие“ и МЕЧ. Не е ясно и как ще гласуват 16-те от групата на АПС, които в началото подкрепяха управленската коалиция. След три наказания „забележка“ за депутати, две от които за обиди към министри, близо 3 часа след началото на дебата депутатите излязоха в почивка 2 пъти по 15 минути.
