Треньор номер едно на България за ХХ век Димитър Пенев навършва 80 години.
Роден на 12 юли 1945 г. в софийското село Мировяне, това е човекът, който постигна едни от най-значимите успехи в историята на родния футбол. Не само като треньор, но и като състезател.
Започнал пътя си в професионалния футбол с екипа на Локомотив (София) и преминал нататък в най-титулувания български клуб ЦСКА, той записва общо 364 мача и отбелязва 25 гола в родната “А” група. За 15 години печели общо 13 трофея и два пъти е обявен за футболист номер едно на Народна република България.
Именно с “армейците” е част от онзи легендарен отбор, който през 1967 г. стига до 1/2-финалите в турнира за Купата на европейските шампиони и играе като равен три инфарктни мача с италианския колос Интер.
Оставя трайна следа и в националния отбор. Носи националната фланелка цели 90 пъти в продължение на 13 години, като дебютира едва 18-годишен в контрола срещу Югославия през март 1964 г. Нататък той става част от едно от най-талантливите ни поколения национали, което играе на три поредни Мондиала – в Англия през 1966 г., в Мексико през 1970 г. и в Западна Германия през 1974 г.
Приключва с професионалния футбол едва на 32 години и веднага се захваща с треньорската дейност, където стига не просто върха в кариерата си, но и написва най-красивите страници в колективния ни спорт от последните десетилетия.
Първоначално е треньор на втородивизионния Димитровград, след което става помощник на Аспарух Никодимов в ЦСКА, а през 1983 г. дори излиза зад граница, като води отбор в Йордания.
В средата на 80-те се завръща на “Българска армия” отново като помощник, а след това поема самостоятелно юздите, за да поведе ЦСКА към нов исторически успех в края на десетилетието – полуфинал в турнира за Купата на носителите на купи през сезон 1988/1989. Пенев и “армейците” се сблъскват челно с друг европейски колос в лицето на Барселона и след две загуби напускат надпреварата, но в битките на Стария континент се каляват звезди като Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов.
Трио, което бе част от най-големите успехи на националния ни отбор през 90-те години, в селекция, която бе оглавена именно от Димитър Пенев. Той застава начело на “трикольорите” през 1991 г. и ги води в следващите пет години, правейки на пръв поглед невъзможното – бронзови медали от Мондиал 1994 в САЩ и дебютно участие на Европейски футболни финали през 1996 г.
След това “стратегът от Мировяне” се завръща в клубния футбол и вдига Купата на България с ЦСКА през 1999 г., а за кратко през новия век отново води националите – през 2007 г.
Лебедовата си песен в треньорството прави в “Борисовата градина”, помагайки на отбора в два много тежки периода. Веднъж – през есента на 2008 г., непосредствено след управлението на Александър Томов, извежда ЦСКА до Суперкупата на България, а след това поема “червените” през сезон 2011/2012, задържайки тима в битката за титлата в период на финансова криза.
В следващите години той продължава да помага на “армейците” и работи на “Българска армия” на различни постове.
