Езерото Сребърна, което е биосферен резерват под защитата на ЮНЕСКО, никога не е източвано. Изпълнението на европейски проект в периода 2019-2023 г. не е нанесло никакви щети, а драстичното спадане на нивото на водата, се дължи само на климатичните промени. Това се казва в отговори на РИОСВ-Русе до „Дневник“ след като репортер на място лично и в разговори с местните хора установи редица проблеми в резервата.
В началото на юли започна организирано изкуствено пълнене на езерото, което създаде надежда у местните, че стореното ще бъде поправено. Към 11 юли техните наблюдения обаче сочат, че двата маркуча, разположени от противопожарната служба, не успяват да захранят продължаващото да пресъхва от жегите езеро, тъй като значителна част от изсмукваната от Дунав вода, изтича преди да стигне до преливника на езерото.
В резултат достигащата до него вода не успява да го пълни с нужната скорост – постъпващата вода попада в пукнатините. За да има ефект в обозримо бъдеще от спасителната на практика акция трябва рязко да се увеличи капацитетът за пълнене на Сребърна, което до този момент не се прави. По оценки на хората на място едва около 25% от водата, източвана от Дунав, достига до целта си, останалото се излива пътьом. Това означава, че пълненето ще отнеме много време преди да се види ефект от него, ако не се увеличи броят на маркучите, по които се пренася водата от Дунав.
Причината за нападането на гнездата на пеликаните там от хищници са отново климатичните промени, тъй като птиците по-рано започва да гнездят, а тогава има още лед, по който се придвижват животните. Това са част от обясненията на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ), в отговор на въпроси от „Дневник“ във връзка с информация от местни жители за извършени според тях нередности довели до почти пресъхване на езерото, изчезване на къдроглавия пеликан и др. последствия.
За управление на водния режим в резервата са изградени във времето и се надграждат съоръжения. Чрез тях водите в езерото Сребърна се опресняват с тези от река Дунав при високи стоежи. Последното съоръжение, изградено със средства на Оперативна програма: „Околна среда 2014-2020 г.“, е „Западен канал с преливник“, посочват от ведомството. В края на юни репортер на „Дневник“ видя, че въпросният канал е празен – дни преди да започне изкуствено пълнене на езерото заради ниското ниво на Дунав и невъзможността това да стане по естествен път в обозримо бъдеще. Към онзи момент реката трябваше да е с ниво поне 5 м по-високо, за да може да прелее към езерото.
„Източване на езерото Сребърна никога не е правено. Контролирана намеса е осъществена на 07.07.2023 г., когато е отворен южният шлюз, при затворени врати на северния, като целта беше да се напълни източният канал с дължина около 1700 метра и да се отдръпне водата в новоизграждащия се западен канал, с около 100-150 метра. С това е изградена временна дига (тампон), която да задържа водите и да не допусна оттичането им към строителната площадка (на преливника на западния канал), тъй като се изпълняваха строително-монтажни работи по изграждане на преливника и водобойния кладенец“, обясняват от ведомството. Според него с тези действия нивото на водата в езерото е понижено минимално, като към 10.07.2023 г. котата е 12.41, което е с 10 см по-високо от нивото на преливния ръб, т. е. от максималното ниво на задържане на вода в езерото.
Местни жители, които всеки ден наблюдават случващото се, обаче разказаха пред „Дневник“, че нивото е било снижено с близо метър. Като целта била да се изгребва тиня от дъното.
Понижението на нивото на езерото се дължи на подпочвено и подземно оттичане (филтрационно или понорно) към по-дълбоко разположени водоносни хоризонти, което се ускорява при ниско ниво на Дунав, на интензивно изпарение и транспирация (изпарение от растителността), като последните две се увеличават с увеличението на температурите, е обяснението на ведомството.
По въпроса с тинята в отговорите се посочва, че проблемите с увеличаващото се количество във водното огледало са отчетени както от експертите на РИОСВ-Русе, така и от авторите на актуализирания план за управление на Поддържан резерват „Сребърна“.
Още през 2009 г. РИОСВ – Русе е разработила проект за премахване на тинята от езерото, който обаче не получил финансиране от Оперативна програма „Околна среда“. Предвид това, че такава дейност не е изпълнявана във водна защитена територия и ефектът и въздействията й са неизвестни, през 2022-2023 г. инспекцията възлага прединвестициони проучвания за отлаганията по дъното и последващо премахване на тиня върху площ от 50 дка, в централното водно огледало.
Има уверение, че по време на изземването е извършван непрекъснат мониторинг на химическите и физическите показатели на водата, на микро и макро флора и фауна, с цел да се направи оценка на въздействието.
Без пряко да се посочва, че не е сваляно нивото на езерото, за да се изгребва тинята, се обяснява, че тинята е трябвало да бъде изгребана по редица причини – намаляване на обема на водата; в дънните пластове, които са с непрекъснато увеличаваща се дебелина от няколко метра протичат деструкционни процеси, които консумират кислорода; запушват се устията на карстовите извори и се затруднява постъпването на вода от тях и др.
На въпрос дали преди да започне ваденето на тинята е поискано проучване къде са въпросните карстови извори, които захранват по естествен път езерото с вода, за да бъдат изгребани наносите тъкмо от там, се отговаря, че в момента се прави такова проучване, което освен това е в начален етап. Едва през тази година е направено теренно проучване от експерти от Геологически институт „Страшимир Димитров“ и Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН и предстоят допълнителни дейности.
В рамките на цитирани по-горе проект по европейската програма, по което бенефициент с над 9 млн. лв. е тъкмо РИОСВ-Русе, са изградени нови понтони, върху които да гнездят пристигащите за целта къдроглави пеликани. Поглед с бинокъл в тяхната посока показва, че някои са килнати, а и като цяло са твърде ниско до водата. Преди да започне пълненето на езерото в първите дни на юли, чакалите, които живеят в районаq не са имали голямо препятствие да стигнат до яйцата и малките, тъй като е трябвало да преплуват едва няколко метра от сушата до гнездата, разказват местните хора. Охраната на резервата на място също е наясно със случаи на изядени яйца и удушени малки птици.
В отговорите си до „Дневник“ обаче от РИОСВ посочват, че понтонните платформи отговарят напълно на изискванията за гнездене на пеликаните, което е доказано от предпочитането им от страна на птиците пред другите платформи за гнездене, налични в резервата.
Допълва се, че последните поставени платформи са показали дефекти по отношение на херметичността на поплавъците (поемане на вода и накреняване) и закотвянето. Изпълнителят осигурява гаранция за поддръжка в продължение на 8 години. При предходна поява на дефекти, те са отстранявани, но през 2024 г. и 2025 г. поради ниските нива на водата в езерото ремонтни работи не са възможни, тъй като достъпът до платформите дори с лодка е невъзможен, посочват от екоинспекцията.
От там посочват, че няма при тях постъпили сигнали за пораженията над малките на пеликаните, поради което и те, според местните не могат да се видят в района, а и не смятат, че ще се върнат. Инспекцията посочва обаче, че ситуацията й е добре известна, тъй като в резервата има постоянно видеонаблюдение.
Те защитават оповестената вече теза на сайта си, че причината за достъпа на хищниците е на първо място замръзналата водна повърхност на езерото и на второ – ниското ниво на водите, което позволява на чакали да останат в близките тръстикови площи след размразяването на езерото.
Освен това поради високите температури през януари 2025 г. гнездовият сезон на къдроглавите пеликани започнал нетипично рано. Настъпилото застудяване през февруари пък замразило водата, което направило възможен достъпът на хищниците до гнездата.
Платформите не са проектирани да осигуряват защита на гнездата от сушата, в каквато се превръща езерото при замръзване.
Инспекцията е поискала проектиране на нови понтонни платформи, които да осигурят защита на гнездата дори при замръзване на езерото. Предложенията са в процес на разработка, уверяват от инспекцията и напомнят, че новият гнездови сезон ще започне не по-рано от януари 2026 г.
Европроектът е включвал и поставянето на ограда, която да пази гнездата. От отговорите се разбира, че тя е поставена в два периметъра, където част от пеликаните гнездяли преди да бъдат поставени платформите, превърнали се в лобно място на техните малки.
Обяснява се, че тя е предназначена да възпрепятства достъпа от съседните тръстикови площи до гнездата, когато бъдат изградени в оградените терени. След поставянето на понтонните платформи пеликаните не са гнездили в тези места. Освен това оградата не затваря достъпа откъм водните площи и не може да възпрепятства достъпа на хищници оттам както по вода, така и по лед. Оградата няма отношение и функция към понтонните платформи, които през последните две години са предпочитано място за гнездене на пеликаните, гласят отговорите.
От отговорите на РИОСВ се вижда, че целият европейски проект с всеки негов елемент, очевидно не е съобразен с климатичните промени, които водят до по-ниско ниво на река Дунав. С всички последствия от това.
При нива на река Дунав по-ниски от 12.3 м надморска височина новоизграденият канал не може да функционира, посочват от инспекцията. И даже посочват, че никакъв тип канали не биха могли да осигурят захранване на езерото от реката, когато нивото на реката е ниско, тъй като дъното на езерото е по-високо и от дъното на реката, и от средностатистическите ниски водни стоежи. Не се обяснява защо при това положение е изграден канал, който не може да функционира при такива дадености и все по-затоплящо се време. Даже се посочва, че след изграждането на хидротехническите съоръжения „Джердап 1“ през 1972 г. и „Джердап 2“ през 1984 г. в сръбско-румънския участък от реката значително намалява потокът от наноси в р. Дунав, „поради което към настоящия момент котата на дъното на реката се е вкопало средно с 1 м. По тази причина са необходими много по-големи водни количества в реката за достигане на високи нива“.
От друга страна в езерото Сребърна постъпват наноси от разливите на реката, от ерозия на разположените в съседство земеделски терени, както и биомаса от отмирането на растителността. „Тези процеси водят до повишаване на котата на дъното на езерото. По тази причина новоизграденият канал има функцията не да пълни езерото с вода, а да осигури проточност по време на преминаване на високи вълни по река Дунав, които да изнасят периодично част от утайките/седиментите от езерото към реката“, се посочва в отговорите. Но не се обяснява след като при тези климатични промени и с тези съоръжения реката може никога да не прелее в такава степен защо този канал не е направен, така че да може реално да функционира.
При ниски нива на реката пълнене от нея е възможно само с помпи, посочва инспекцията. Каквото се прави аварийно и в момента, макар и към днешна дата без особен резултат.
По тази причина се подготвя предпроектно проучване, което да предложи решение за пълнене с помпени агрегати. След изграждане на система за помпено пълнене е необходимо извършване на мащабна дейност по изнасяне на тиня и наноси от дъното на езерото, посочва инспекцията.
В допълнение на драматичната ситуация в езерото районът наоколо – някогашни екопътеки, табели и др. е силно занемарен. Това се отнася особено до екопътеките, които са проходими и то не без щети върху преминаващия, само в самото им начало.
В границите на поддържан резерват „Сребърна“ няма изградени и регламентирани екопътеки и пътеки за посетители, посочва инспекцията. Допълва, че екопътеки има в границите на съседната защитена местност „Пеликаните“, където през 2004 г. по проект на РИОСВ – Русе са изградени две пътеки на западния бряг на езерото, както и посетителска инфраструктура – барбекюта, маси с пейки, беседки и навеси. Ежегодно с малки средства се извършва текущ ремонт на дефектирали съоръжения.
Допълнително, поради дългогодишната липса на пасищни животни, в района се наблюдава интензивно захрастяване на терените, включително и на пътеките, обясняват ситуацията от инспекцията.
Посочват, че РИОСВ – Русе разработва проект, с финансирането от който ще извърши облагородяване и рехабилитация на туристическата инфраструктура.
Проект за целта е на етап концепция по програма „Интеррег България-Румъния“ и се очаква в най-скоро време да излезе информация за допуснатите проекти, уверява инспекцията. Тя предвижда разработване на туристическата инфраструктура от двете страни на р. Дунав, съвместно с две румънски общини.
„Министерството на околната среда и водите и конкретно РИОСВ-Русе полагат всички необходими усилия за поддържането на оптималното състояние и функциониране на всички екосистеми в резервата. Последните действия са продиктувани от спешната необходимост от предприемане на мерки с цел недопускане на загуба на биологично разнообразие. Климатичните промени и породените от това промени в поведението на защитените видове са ново предизвикателство пред контролните органи и научните общности. Стремим се да прилагаме както световния опит и добрите практики, така и нестандартни решения“, посочват от инспекцията.
