Сезоните са повече от просто разделяне на времето – те са нашата връзка с природата.
През цялата история хората са възприемали сезоните като относително стабилни, повтарящи се метеорологични периоди, които точно подравняват земеделието, културните празненства и циклите на природата. Но сезоните, каквито ги познаваме, се променят. Човешката дейност бързо трансформира Земята и някога надеждните сезонни модели стават непознати.
Изследване твърди, че се появяват нови сезони. Тези нововъзникващи сезони са изцяло нови и антропогенни (с други думи, създадени от хората).
Примерите включват „сезони на мъглата“ в северните и екваториалните държави от Югоизточна Азия, когато небето е изпълнено с дим в продължение на няколко седмици. Това се дължи на широко разпространеното изгаряне на растителност, за да се изчистят горите и да се проправи път за земеделие през особено сухите периоди на годината.
Или пък ежегодният „сезон на боклука“, през който приливните и отливните модели носят пластмаса до бреговете на Бали, Индонезия, между ноември и март.
В същото време някои сезони изчезват напълно, с дълбоки последици за екосистемите и културите. Тези изчезнали сезони могат да обхващат драстично променено или прекратено поведение на мигриращите животни, като например намаляването на размножителните сезони на морските птици в Северна Англия.
Изменението на климата също така отлага традиционните зимни спортни сезони, като прави снега по-оскъден в алпийските райони.
Може би по-често срещани са „синкопираните сезони“. Промените са подобни на нови акценти върху ритъма или нестандартните ритми в познатата музика, които привличат вниманието на слушателя.
„Синкопираните сезони“ включват по-горещи лета и по-меки зими в умерен климат, с все по-чести и тежки екстремни метеорологични условия, които излагат повече хора и екосистеми на стрес.
Времето на ключови сезонни събития, като например падането на листата или пристигането на определени мигриращи видове, става все по-непредсказуемо. Учените са въвели термина „аритмични сезони“ – концепция, заимствана от кардиологията, за да обозначат анормални ритми, които включват по-ранни пролети или размножителни сезони, по-дълги лета или вегетационни периоди и по-кратки зими или зимен сън.
Променящите се сезонни модели разстройват взаимозависимите жизнени цикли на растенията и животните и нарушават общностите, които са икономически, социално и културно зависими от тях.
В Северен Тайланд човешката дейност е променила природните ритми и е повлияла на снабдяването с вода и храна. Общностите по притоците на река Меконг са разчитали на сезонния поток на реките, за да ловят риба и да се занимават със земеделие в продължение на поколения.
В началото язовирите нагоре по течението нарушават тези цикли, като блокират миграцията на рибите и предотвратяват натрупването на седименти, от които фермите се нуждаят за почвата. Съвсем наскоро изменението на климата промени моделите на валежите и направи сухите сезони по-дълги, а дъждовните сезони – по-кратки, но по-интензивни, което доведе до пожари и допълнителна несигурност за фермерите.
Начинът, по който реагираме на променящите се сезонни модели, може или да влоши, или да подобри условията на околната среда. В Югоизточна Азия обществената осведоменост за „сезона на мъглата“ е довела до по-добри прогнози, инсталиране на въздушни филтри в домовете и създаване на инициативи за обществено здраве.
Тези усилия помагат на общностите да се адаптират. Но ако обществото използва само адаптивни решения като тези, то може да влоши мъглата с течение на времето, като не успее да се справи с нейните причини. Като осъзнаят този нов сезон, обществата биха могли да нормализират повторяемостта на мъглата и да изолират всеки, който изисква правителството и бизнесът да се справят с обезлесяването и палежите.
Сменящите се сезони изискват от нас да преосмислим връзката си с времето и околната среда. Днес повечето от нас мислят за времето по отношение на дни, часове и минути, което е глобализиран стандарт, използван навсякъде – от смартфони до разписания на влаковете.
Но този начин на отчитане на времето забравя по-старите и по-локални начини за разбиране на времето – тези, които са оформени от естествени ритми, като например настъпването на дъждовния сезон или слънчевите и лунните цикли, вкоренени в живота и културите на различните общности.
Разнообразните перспективи, особено тези от системите за знания на коренното население, могат да подобрят способността ни да реагираме на промените в околната среда. Интегрирането на алтернативни методи за отчитане на времето в общоприетите практики би могло да насърчи по-справедливи и по-ефективни решения на екологичните проблеми.
Сезоните са нещо повече от просто деления на времето – те ни свързват с природата. Намирането на синхрон с променящите се сезонни ритми е от съществено значение за изграждането на устойчиво бъдеще.
