52 млн. лева съдебни такси – толкова ще трябва да плати водената засега временно от Антон Славчев КОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество) и то по дело за КТБ, по което комисията се отказва от своя собствен иск за запор на имущество за 1,3 млрд. лева.
Делото попадна в годишния обзор на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) като пример колко неефктивна е работата на въпросната комисия, която трябва да бори корупцията по високите етажи на властта в България.
Сметката – бюджетните разходи на КОНПИ т.е. издръжката на комисията и работата й за 2025 година са в размер на малко под 16 млн. лева. С едно провалено дело, КОНПИ трябва да плаща такси в размер на годишния си бюджет за над 3 години! И делото не е загубено в съда, а защото комисията се отказва от него.
В крайна сметка и Върховният административен съд (ВАС) казва на водената от Славчев КОНПИ, че трябва да плаща, след като комисията опитва на цели три инстанции да отмени плащането – защото имало решение на Европейския съд по правата на човека, че таксите в България били силно завишени. Когато КОНПИ се отказва от иск за запор, трябва да плати 4% държавна такса от стойността на иска. „Отговорността на страните за разноски е обусловена от изхода на правния спор, но не е част от спорния предмет на делото, поради което не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението“, отговаря ВАС и не уважава молбата на КОНПИ.
Припомняме, че от фалита на КТБ изминаха вече 11 години, но все още няма присъди за когото и да било по този случай.
Антон Славчев стана известен на обществото в България в скандала „Апартаментгейт“, както и като един от ръководителите, появили се в момента, в който беше арестувана бившата кметица на район „Младост“ Десислава Иванчева. Когато „Апартаментгейт“ беше в апогея си, излязоха данни, че Славчев е собственик на част от тераса с квадратура 244 кв. м и на апартамент от 63 кв. м, които е закупил за 18 639 лв., или 151 евро за квадрат. Имотите са закупени през 2010-2011 година в чисто нова сграда в столичния кв. „Хиподрума“. В крайна сметка по този въпрос нямаше някакво институционално развитие, пише „Актуално“.
