Прокуратурата е осъдена вече на две инстанции да плати над 60 000 лева обезщетения на проф. Симеон Василев от Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, който преди осем години беше арестуван, обвинен и после оправдан за поискан подкуп от студент, за да си вземе изпитите, пише правният сайт „Лекс“.
Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), който обаче отказва да увеличи обезщетението на преподавателя, показва проверка. Той претендира за 250 000 лева само за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение и за над 30 000 лева за имуществени вреди от неполучени заплати, докато е бил отстранен от работа, както и за платени адвокатски хонорари.
Миналата година Софийският градски съд осъди прокуратурата да плати на Василев 40 000 лева за морални вреди и 20 000 лева за неполучени заплати, но прие за недоказани разходите му за адвокат. Делото стигна до САС, след като професорът обжалва решението с настояване за пълно уважаване на исковете му, а прокуратурата пък искаше обезщетението да бъде намалено до 10 000 лева.
Случаят е от май 2017 г. и беше огласен от „Господари на ефира“. Тогава двама студенти от УХТ алармираха, че са дали на професорите Николай Банков и Симеон Василев по 300 лева, за да им пишат тройки на изпити, като в схемата били използвани и посредници. След това двамата преподаватели бяха задържани за 72 часа и обвинени за подкуп, а после освободени под гаранция. Впоследствие делата срещу двамата професори бяха разделени, като проф. Банков беше признат за виновен на две инстанции, като първо беше наказан условно, а след това само с глоба. Той почина през 2020 г. от коронавирус.
Делото срещу проф. Василев влезе в съда през 2018 г., като обвинението срещу него беше, че е поискал 650 лева от студент, за да му пише тройки на два изпита. Година по-късно той беше оправдан вече на две инстанции, прокуратурата не протестира и присъдата му влезе в сила в началото на 2020 г. От мотивите към присъдата на окръжния съд в Пловдив стана ясно, че в хода на делото нито един свидетел не е възприел искането на подкупа, нито договорка с помагачите, като такива разговори не са били и записани. И не на последно място, нито една от описаните по делото банкноти не беше намерена у Василев.
От материалите по делото се разбра още, че след писмения изпит, когато професорът нанасял оценките от работите в изпитните протоколи, той забелязал, че в протокола за единия изпит на въпросния студент е посочена друга дата, а в същото време видял името си като преподавател, въпреки че титуляр бил негов колега. Така решил да погледне внимателно писмените работи на студента, които били оценени със „Среден 3″, като му направило впечатление, че една от задачите е публикувана решена в помагало, което можело да се ползва и на изпита, но в никакъв случай задачата не се давала на студентите. Другите задачи също не били давани, защото били много елементарни. Тъй като липсвали подписи на професора и на асистента, той решил, че става дума за т.нар. „царски пищов“ и не нанесъл оценките нито в електронните протоколи, нито в главната книга и не ги предал в учебния отдел, поради което и съдът го е оправдал.
След като заведе преди три години дело срещу прокуратурата, Василев написа в исковата си молба, че преподава от 1975 г., а обвинението му донесло най-голямо огорчение заради опетненото му име на професор, председател на „Съюза на учените в България – Пловдив“ и носител на френския орден „Академични палми“. Василев посочва, че задържането и обвинението срещу него били обстойно коментирани в медиите, а информацията била гарнирана и със саркастични забележки. Затова изпаднал и в тежка депресия и не излизал от дома си.
Колежка на Василев е свидетелствала, че след обвинението той се чувствал изключително злепоставен пред студентите и преподавателите, не приличал на себе си, а бил само „обвивка“.
Според апелативните съдии преживените от преподавателя негативни емоции са обичайните за такива случаи и няма необратими последствия, които да налагат по-голямо обезщетение. САС отбелязва, че професорът е бил задържан за 72 часа, но след това е бил освободен от ареста, няма данни и за употребено насилие над него, а делото е приключило в разумен срок от под 3 години, като той е бил оправдан на две инстанции. В същото време съдии посочват, че той е бил обвинен в тежко престъпление и отстранен временно от заеманата позиция в университета, което е спряло професионалната му реализация и го поставило в социална изолация. Съдът оценява и широкото медийно отразяване на делото, за да стигне до извод, че правилно първата инстанция е оценила моралните вреди на Василев на 40 000 лева.
„Въззивният състав счита, че нито едно от доказателствата в делото не налага извод за основателност на иска за обезщетение в пълен размер, както претендира Василев, тъй като не установи настъпване на трайни негативни психологически последици, което да обоснове завишаване на обезщетението. По-високо обезщетение не се следва и поради това, че наказателното производство не е оказало влияние върху семейството му“, се казва в решението.
С него съдът потвърждава и обезщетение от над 22 000 лева, които прокуратурата е осъдена да плати на професора за неполучени заплати в периода, в който е бил отстранен от работа. То обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
