Специализирани училища, по-интензивно обучение по български език за ученици, за които той не е майчин, и акцент върху функционалната грамотност са част от предстоящите реформи в образователната система. Това заяви проф. д-р Галин Цоков – директор на Института по образование към МОН и бивш служебен министър на образованието, в ефира на предаването „Социална мрежа“ по NOVA News.
Сред ключовите промени в проекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование е преструктурирането на математическите и природо-математическите гимназии. Те ще могат да приемат ученици след завършен 4. клас, които ще продължат обучението си до 12. клас без ново класиране след 7. клас.
„Целта е да се даде устойчивост на обучението в областта на математиката и науките, както и да се засили интересът към тези дисциплини. Това е отговор и на дългосрочните резултати от международните изследвания като PISA“, обясни проф. Цоков.
Сериозни промени се предвиждат и в системата за оценяване, като се залага на формиращото оценяване – модел, който акцентира върху постоянната обратна връзка между учители, ученици и родители.
Въпросът с използването на мобилни устройства в училище също остава на дневен ред. Проф. Цоков припомни, че и сега законът забранява ползването им по време на учебния процес, но подчерта, че забраната сама по себе си не решава проблема с мотивацията.
„Ако не ползват телефони, какво ще ги ангажира в класната стая? Тук ключова роля играят учителите – чрез интерактивни методи, електронни ресурси и социално-емоционално учене“, каза той.
Според проф. Цоков една от належащите мерки е засилване на обучението по български език за децата, за които той не е майчин. По думите му това е критичен фактор за успеха и интеграцията в образователната система и вече се работи по конкретни програми в тази насока.
Проф. Цоков коментира и предложения нов предмет „Религии и добродетели“, който предизвика дебат в обществото. Той подчерта, че не става дума за вероучение, а за светски предмет, който ще се преподава от учители, а не от свещеници.
„Този предмет има потенциал да повлияе положително върху атмосферата в клас, да насърчи етичните отношения и да намали агресията. Повечето европейски образователни системи вече включват подобни дисциплини, насочени към изграждане на морални и социални умения“, обясни той.
Според проф. Цоков, новите предизвикателства изискват нов подход от страна на учителите, като ще се въведе и система за външна оценка на тяхната работа. Целта не е санкция, а подкрепа и професионално развитие на преподавателите.
„Учителят вече не е просто предаващ знание, а ключова фигура в изграждането на личността“, обобщи Цоков.
Той пожела успешна, здрава и ползотворна учебна година на децата и изрази увереност, че предстоящите промени ще дадат по-добри перспективи за българските ученици и ще направят системата по-мотивираща, адаптивна и справедлива.
