Диамантът, познат днес като диамант Хоуп, започва своята история като необработен камък с тегло около 112 и 3/16 от карата, открит вероятно в мината Коллур край Голконда (Южна Индия). През 1666 г. френският търговец Жан-Батист Таверние го купува и описва като „красива виолетка“. През 1668 г. той го продава заедно с други диаманти на крал Луи XIV, а през 1673 г. камъкът е прецизиран от придворния бижутер до около 67 карата и става известен като „Френското синьо“ (French Blue) – част от кралските скъпоценности на френския монарх.
На 11 септември 1792 г., в разгара на революцията, коронните бижута са ограбени от хазната в Париж, и „Френското синьо“ изчезва. По-късно камъкът се появява отново и с ново име – диамантът Хоуп. След това диамантът става част от колекцията на лондонския банкер Хенри Филип Хоуп, от чийто род идва и съвременната му именна форма – Хоуп. Пренася се през различни притежатели в Европа и вероятно достига до английския крал Джордж IV.
През 1911 г. Пиер Картие продава диаманта на американската бизнес наследница и светска дама Евалин Уолш Маклийн. Той явно използва слуховете за „проклятието“ като маркетинг инструмент, за да увеличи стойността и мистиката около камъка. Оттогава съдбата на Маклийн е белязана от трагедии: смърт на сина ѝ във автомобилна катастрофа, развратен брак, дъщеря, починала от свръхдоза, финансов разор и смърт на Евалин от пневмония – всичко това задълбочава легендата за „проклятието“.
Други хора свързани със слуховете за проклятие:
Лорд Франсис Хоуп, който наследява камъка, изпада в банкрут и се развежда. Съпругата му умира в бедност.
Животът на други предполагаеми притежатели като Саймън Франкел (финансови затруднения), Жак Коло (жестока лудост и самоубийство), султан Абдул Хамид II (падане от власт), е също свързан с проклятието – въпреки че много от тези истории са недоказани и има основания да се смята, че са създадени или преувеличени с рекламна цел.
In 1958, #HarryWinston donated the Hope Diamond, to the Smithsonian. Ins Inspired by the extraordinary 45.52 carat stone, the House has created a series of one-of-a-kind pieces that celebrate this legendary gem. pic.twitter.com/l9vR2XNLJm
— harrywinston (@HarryWinston) April 21, 2023
През 1949 г. диамантът е закупен от бижутера Харви Уинстън, а през 1958 г. той го дарява на Смитсъновия институт в САЩ, където пристига по пощата – добре застрахован, но обикновено опакован в кафява кутия.
Оттогава камъкът се превръща в сърцето на Националната колекция скъпоценни камъни – с постоянна изложба във Вашингтон, привличащ милиони посетители. Кураторите казват, че оттогава „проклятието“ сякаш е изчезнало и музеят се радва на само добри резултати от притежанието на диаманта.
Боровата примес в структурата на диаманта придава характерния му дълбок син цвят (Type IIb), а под ултравиолетова светлина той свети червено – ефект, който усилва мистиката около камъка.
Много истории за проклятия са вероятно маркетинг, създадени от Pierre Cartier и други, за да се засили интересът и стойността му.