Поп фолк певицата Анелия открехна нова страница в разговора си с Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“. Пред него тя говори за катастрофата, белязала живота й и този на дъщеря й, за прошката като спасение и за трудните избори, които е взимала по пътя си.
Катастрофата, която променя всичко
Случаят е от миналата година – автомобилът на певицата и шофьора й се блъска в кола с младо семейство. В този миг, казва Анелия, светът се свива до едно-единствено нещо – дъщеря й. „Всяка секунда, в която виждах, че е добре, беше безценна. Животът е най-важното.“
Инцидентът оставя дълбок отпечатък. „Това ме постави на колене,“ признава тя. Певицата дълго мълчи за случилото се, защото емоционалната тежест е непосилна, а същевременно се чувства нападната от хора, които не познават обстоятелствата.
„Вечер заспивам спокойно, когато знам, че съм смирена и не съм наранила никого съзнателно“, споделя тя.
Днес гледа на преживяното като на урок. „Благодаря на Бог, че всички са добре.“ И добавя – прошката е не просто жест, а здраве.
Да носиш музиката като съдба
Животът на Анелия не е лишен от удари още от ранна възраст. Когато е на 15, губи баща си – събитие, което отключва неочаквана сила. „Завърших училище с инструмент. Но тогава изведнъж пропях. Може би неговата енергия е в мен“, смята тя.
Така започва пътят, който я води на сцената. Етикетите не я плашат, дори когато публиката слуша нейната музика, но рядко го признава. „Винаги съм усещала уважение и че съм различна“, поясни Анелия.
Любовта и изборите
Зад сцената остава личният живот – със своите загуби и откази. Последната й връзка приключва заради различия, свързани с това дали да имат дете. „Не бях готова за второ дете. Смятам, че трябва да бъдеш честен – да кажеш: аз не мога да ти дам това“, поясни тя.
За нея любовта сама по себе си не е достатъчна, ако липсва споделяне. „Редно е човек да бъде искрен, дори да му коства раздяла“, допълни певицата.
И в музиката, и в живота, Анелия върви с ясното съзнание, че силата и уязвимостта вървят ръка за ръка. А прошката – към себе си и към другите – остава нейното най-силно оръжие.
