Софийският градски съд пренебрегва указанията на Върховния касационен съд и отказва да разгледа жалбата на Николай и Евгения Баневи срещу бившия главен прокурор Иван Гешев и петимата му някогашни заместници, сред които и Борислав Сарафов, който все още изпълнява функциите на главен прокурор. Ръководството на прокуратурата бе дадено на съд от семейство Баневи за морални вреди, причинени им от писмо до 67 европейски институции, в което наред, че се оплакваха от натиск, Гешев и заместниците му се хвалеха и с неприключили дела, сред които и това срещу Баневи. Това е арогантна злоупотреба с права и нарушение на презумпцията за невиновност, смята семейството.
Искът беше заведен през януари 2022 г., т. е. преди близо 4 години. Оттогава обаче реално не е разгледан по същество. Две съдебни инстанции – Софийският градски съд и Софийският апелативен съд, приеха, че Гешев и компания са „покрити“ от функционален имунитет и не носят отговорност за писмото. След това обаче Върховният касационен съд прие, че функционалният имунитет не следва да ограничава правата на лицата, които се ползват и позовават на презумпцията за невиновност. Имунитетът цели нормалното функциониране на съдебната система и не служи само за защита на ползващото се от него лице, записаха още върховните съдии в определението си, цитирано от „Де факто“.
Въпреки това обаче Софийският градски съд отново отказа гледа делото и не допусна жалбата за разглеждане по същество. Съдът приема, че не прокуратурата е дала писмото на медиите, изготвянето му имало легитимна цел и то било служебна кореспонденция.
Сега Баневи обжалват това пред Софийския апелативен съд. В жалбата им, има редица аргументи, пише „Сега“. Първият е, че решението е постановено от незаконен съдебен състав. Всички съдии докладчици от градския и апелативния съд, които три пъти правят опити за прекратяване на делото или за отхвърляне на исковете с явно услужливи към Гешев и заместниците му мотиви, са командировани. Възлагането точно на казуса с ответник главния прокурор и негови заместници, който е с огромен правен и морален залог, за разглеждане от командировани съдии в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата е явна злоупотреба с правомощия от съответните административни ръководители, се казва в жалбата.
В нея се изтъква, че градският съд отказва да се съобрази със задължителния за него извод на върховния съд, че главният прокурор и заместниците му не са действали в служебно качество и затова не се ползват с функционален имунитет. Вместо това градският съд трябва да отговори на въпроса дали презумпцията за невиновност е била нарушена и дали от това са настъпили вреди. Градският съд обаче някак си стига до извода, че Гешев и останалите не са действали нито в служебно, нито в лично качество.
Голяма част от решението на градския съд е посветена на разсъждения дали въпросното писмо е изпратено като отговор на запитвания от европейския парламент във връзка с механизма за сътрудничество и проверка. Това не се твърди дори от Гешев и някогашните му заместници.
В жалбата се сочи и че градският съд не е съобразил и осъдителното решение на Съда в Страсбург по делото на Баневи срещу България, влязло в сила само няколко месеца преди изготвянето на писмото от Гешев и заместниците му, с което България е осъдена за нарушаване на презумпцията за невиновност заради изказвания на Гешев. Градският съд нито обсъжда контекста на писмото, нито анализира спазен ли е балансът между обществения интерес и индивидуалните права на Баневи.
Любопитно е и че градският съд служебно „увеличава“ размера на претендираните разноски за Гешев и заместниците му, като им присъжда повече от претендираното. СГС приема, че делото е сложно, но не отчита факта, че четирима от ответниците са представлявани от адв. Машев, съпруг на Даниела Машева, като съдържанието на отговорите на искови молби е фактически идентично, а писмената защита е една, депозирана от името и на четиримата ответници.
