Военните съдилища няма да гледат наказателните дела срещу служителите на Държавната агенция „Разузнаване“. Това ще стане, ако бъде приет внесеният от депутатите от „Има такъв народ“ проект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Той предвижда единствено тази промяна. В мотивите си депутатите изтъкват, че през 2015 г., когато е беше приет Законът за ДАР служителите в агенцията бяха девоенизирани.
„До момента тази промяна в статуса на служителите на Държавната агенция „Разузнаване“ не е отразена в НПК и за извършени от тях престъпления при или по повод службата им подсъдността е на военните съдилища“, пишат от ИТН. И определят предложението си като „следващата логична стъпка, с която на този етап да се постигне пълното съответствие на законодателната идея в НПК на военните съдилища да са подсъдни престъпления, извършени от военизирани лица“.
В момента НПК предвижда, че на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от военнослужещи, генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства, както и от резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба. Пред военен съд отговарят и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в държавна агенция „Разузнаване“ при или по повод изпълнение на службата им.
След закриването на военните съдилища в Плевен и Варна през 2014 г., останаха тези в София, Пловдив и Сливен и Военно-апелативният съд, припомня сайтът lex.bg.
Според доклада за дейността на съдилищата за 2024 г. в тях работят общо 14 съдии, чиято средна месечна натовареност за е 3,31 дела, а броят на делата за разглеждане трайно намалява (642 през 2022 г., 604 през 2023 г. и 557 през 2024 г.). Следва да се отбележи, че тази натовареност е изчислена на базата на всички дела за разглеждане, т.е. без да се прави разграничение колко от делата са от общ и колко от частен характер.
През 2023 г., докато течеше обсъждането на последните промени в Конституцията, беше огласено, че едва 23% от делата на военните съдилища са от общ характер.
През 2020 г. Висшият съдебен съвет изпрати предложение до парламента за закриването на още две военни съдилища и на практика да останат един първоинстанционен и един апелативен съд. Предложението беше мотивирано с трайната тенденция за намаляване на броя на делата и ниската натовареност на военните магистрати.
