На 1 октомври Православната църква отбелязва един от големите празници, посветени на Божията майка – Покров Богородичен.
Празникът възниква през Х век във Византия. Според житието, на 1 октомври 910 г., по време на богослужение в църквата „Влахерна“ в Константинопол, вярващите видели Божията майка да се явява във въздуха, облечена в сияйни дрехи, обкръжена от ангели и светци. Тя разпънала своя покров (покривало, воал) над събралия се народ като знак на закрила и застъпничество.
Това видение укрепило вярата на християните, че Света Богородица е техен непрестанен помощник и защитница.
Оттогава празникът се нарича Покров на Пресвета Богородица и се утвърждава като символ на духовна закрила и утеха за всички вярващи.
Традиции и обичаи
В България денят се свързва както с християнската вяра, така и с народния календар.
В църквите се отслужва тържествена света литургия, с молебен за здраве и закрила на семействата. Вярващите палят свещи пред иконата на Божията майка и отправят молитви за дом, семейство и дете.
В миналото празникът бил особено почитан от жените. Те вярвали, че Света Богородица покровителства домакинството, брака и майчинството. Затова често се правели оброци за плодородие и здраве на децата.
Съществува и вярването, че на Покров младите моми се молят на Света Богородица да им изпрати добър жених и щастлив брак.
Денят е свързан и с представата за настъпване на есента.
Казвало се е: „Дойде ли Покров – идва и покривът на зимата“. След празника хората започвали да прибират окончателно реколтата, да подготвят къщите и хамбарите за зимата.
