До края на 2030 г. всеки български гражданин ще има цифрова идентичност. Това е заложено в Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026–2030 г., публикувана за обществено обсъждане.
Документът предвижда страната ни да разполага с модерна, киберустойчива цифрова инфраструктура, която е напълно съвместима с европейските стандарти и регулации.
Какво ще се промени?
Всеки гражданин ще има цифрова идентичност, валидна в ЕС.
Ще се създаде основа за развитие на изкуствен интелект, иновации и икономика, базирана на данни.
България трябва да изгради напълно киберсигурна среда до края на десетилетието.
Във всички сектори – от здравеопазване до земеделие, от образование до сигурност – технологиите ще подкрепят информираното вземане на решения, ефикасното използване на ресурси и предвиждащо управление на обществените процеси.
България ще изгради устойчива цифрова екосистема, в която:
– всеки гражданин разполага с цифрови идентичност и основни цифрови умения;
– публичните услуги са достъпни онлайн, навсякъде на територията на ЕС и по всяко време;
– бизнесът има предвидима цифрова среда, стимулираща иновации;
– данните се управляват отговорно и стратегически;
– уязвимите групи получават подкрепа, за да бъдат пълноценни участници в цифровия живот.
Цел на ниво Европейски съюз: 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID).
За тази цел у нас са предвидени редица мерки като:
– Привеждане на българското законодателство в областта на електронната идентификация в съответствие с европейската правна рамка;
– Изграждане и въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност;
– Популяризиране сред гражданския сектор и бизнеса на ползите от електронната идентификация;
– Поддръжка и развитие на националния eIDAS възел с цел достъп до трансгранични електронни услуги, предоставяни от публичния сектор в държавите членки;
– Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019.
Други мерки предвиждат цифровизация на ключови публични услуги, като на ниво ЕС целта е ключови публични услуги да бъдат 100% онлайн достъпни за гражданите и предприятията.
За целта у нас се предвижда редизайн и създаване на нови регистри, като надграждане на информационната система на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), във връзка с регистъра на действителните собственици, включително свързване с платформата за обмен на информация за действителните собственици – BORIS, надграждане и н „Имотния регистър“ в Агенцията по вписванията. Заложено е още изграждане и пускане на Единна информационна система на етажната собственост с два регистъра.
Мерки са предвидени и в сектор „Здравеопазване“, където целта на ЕС е 100% от гражданите на съюза да имат достъп до медицинските си досиета (електронни здравни досиета).
Затова у нас трябва да има осигурен достъп на роднини до здравни досиета на възрастни и тежко болни и да се създаде модул в електронното здравно досие и включване в него на протоколите за скъпоструващи лекарствени продукти. Заложено е осигуряване на достъп на всички училища в страната до електронните здравни досиета на учениците чрез Национална здравна информационна система (НЗИС), както и създаване на Национална дигитална платформа медицинска диагностика.
