Малко хора харесват, когато някой друг рови в устата им. Неотдавнашно проучване на Стоматологичния факултет на Нюйоркския университет показва, че трима от всеки четирима възрастни се страхуват да ходят на зъболекар. Но за много хора дори рутинното почистване на зъбен камък например може да се превърне в сериозен проблем, ако се бори с диагноза, наречена „страх от зъболекар“. Остри случаи на страх от зъболекар предизвикват интензивни психологически и физически реакции като тревожност, изпотяване, сърцебиене, замаяност, гадене и дори дисоциация.
Но не само възрастните се сблъскват с този проблем. Според изследователи от Норвежкия университет за наука и технологии, до 20% от децата и юношите могат да отговарят на диагностичните критерии, пише „Popular Science“. Резултатите от проучването, публикувани в списанието BMC Oral Health, показват, че фобията не е непременно свързана директно със стоматологичния стол. Вместо това, тя често може да бъде свързана с травми от детството, като тормоз, развод на родителите и малтретиране.
Авторите стигат до своите заключения след анализ на данни от проучването Trøndelag Health Study. Известно също като HUNT, това проучване е едно от най-големите и най-дълго продължаващите проучвания в областта на здравеопазването, провеждани досега. HUNT започна през 1984 г. и се фокусира върху събирането на информация от анкети, клинични оценки и проби, взети от жители на окръг Trøndelag в централна Норвегия, обхващащи няколко поколения.
За целите на това проучване екип, ръководен от Центъра за орално здраве и изследвания в Средна Норвегия, психологът Лена Миран се фокусира върху отговорите на анкетата от над 5800 тийнейджъри на възраст от 13 до 17 години. Екипът сравнява разказите за травми с документацията за страха от зъболекар и вижда ясна връзка между двата проблема.
Според Миран, страхът от зъболекар е лесно разбираем от психологическа гледна точка. Но е ясно също, че физическата същност на стоматологията влошава проблема. Миран казва, че това е особено трудно за хора, които са преживели голяма несигурност в детството си. „Пациентите лежат по гръб в уязвима позиция, докато авторитетна фигура работи в устата им“, обясни Миран в изявление. „Няма нищо чудно, че зъболекарското лечение може да бъде трудно.’
Вероятността един тийнейджър да развие страх от зъболекар е по-голяма, ако има по-стресиращо минало. Миран даде за пример случаи на тормоз. „Тормозът означава систематично отхвърляне и осмиване. Ако сте били жертва на тормоз, може да сте свръхчувствителни към намеренията на другите хора“, казва тя, цитирана от „Popular Science“. „По време на стоматологичното лечение може да има моменти, в които е тихо и не знаете какво мисли зъболекарят.“
Миран добавя още едно заключение, което според нея е толкова поразително, колкото и неочаквано: страхът от зъболекаря е много по-разпространен сред момичетата, отколкото сред момчетата. „Знаем, че страхът от зъболекар е по-често срещан сред момичетата и че повече момичета от момчета са преживели сексуално насилие. Също така повече момичета от момчета развиват тревожност и депресия в юношеството“, казва тя.
Въпреки това, Миран казва, че е „все още изненадващо“ да се отбележи такава ясна разлика между половете.
Последните проучвания включват няколко забележителни ограничения. Тъй като авторите са изследвали само възможните връзки между травмите от детството и страха от зъболекар, те не вземат предвид други възможни влияния. Например, една неприятно болезнена процедура също може да повлияе на вероятността за развитие на диагнозата. „Важно е да се отбележи, че това е едно напречно проучване, което не дава основание да се каже какво е причина и какво е следствие. Можем само да видим дали има връзка“, казва Миран.
За щастие, съществуват стратегии за справяне и смекчаване на страха от зъболекар. Миран и счита, че един от най-добрите методи е да се наблегне на ясната комуникация между зъболекаря и пациентите. Дори кратко споменаване на проблема от страна на пациента може да помогне на специалистите да подходят по-чувствително по време на лечението и прегледите.
„Пациентите знаят, че зъболекарят не е психолог, така че не е необходимо разговорът да бъде дълъг“, казва Миран. „Но като вземат предвид преживяванията и страховете на пациента, зъболекарите могат да допринесат за по-добро зъбно здраве и по-безопасни преживявания за пациентите.“
