Пресичането на „френската“ безработица може да излезе солено, вместо да доведе до очакваните икономии. Миналата година депутатите затвориха вратичка в Кодекса за социално осигуряване, която позволяваше човек с няколко дни работа на висока заплата в европейска страна да получава тук максимално обезщетение за безработица.
Промените влязоха в сила на 13 август 2024 г., но НОИ започна да ги прилага и към подалите по-рано заявления, ако обезщетението не е било отпуснато към този момент. Това приложение на новите текстове със задна дата е повод за стотици дела срещу осигурителния институт и неговите териториални поделения, а по казуса вече има дело и в Съда на ЕС, съобщи пред „Сега“ адвокат Илко Стоянов (и бивш кмет на Благоевград от ИТН). Само неговата кантора води около 1500 дела в цялата страна срещу постановени откази на хора в заварено положение.
Схемата с френската безработица произтича от европейския регламент, според който при краткотрайна заетост в различни европейски страни за изчисляване на обезщетението за безработица се взема само доходът от последната работа на трудов договор, независимо колко време е продължила тя. За сравнение, у нас обезщетението се изчислява по дохода за 2 години назад. Целта на еврорегламента е да бъдат защитени правата на работещите, но у нас защитата беше използвана хитро за източване на НОИ с по 2-3 дни работа във Франция на много висок доход. Миналата година депутатите пресякоха тази възможност, като изравниха условията за европейския стаж към тези за българския и удължиха на 24 месеца периода, от който се изчислява обезщетението.
Новите условия дадоха забележителни резултати – хората, получаващи обезщетение по европейски регламенти, намаляха наполовина. Средният размер на обезщетението също намаля значително. Особено драстичен спад се наблюдава в област Благоевград, където миналата година бяха половината от обезщетенията с европейски стаж. Там при 1769 получаващи обезщетение по европейски регламенти през юни 2024 г. – преди промените в КСО, сега има едва 555 души. Средното обезщетение намаля от 1899,47 лв. на 951,31 лв.
Още при влизането в сила на промените НОИ предупреди, че те ще се прилагат към всички случаи, в които не е отпуснато обезщетение, независимо кога е подадено заявлението, макар че обикновено това се счита за заварено положение. Именно това е отприщило бум на дела срещу института. С жалбите се оспорват минималните размери на обезщетението, като се настоява, че не може новият начин на изчисление да се прилага с обратно действие, след като това не е изрично посочено в промените.
По част от делата вече има решения и съдебната практика е различна, показва преглед на част от тях. В Пазарджик например Административният съд отсъжда в полза на безработните и задължава НОИ да преизчисли обезщетенията по стария ред (което най-вероятно ще ги увеличи от минимални в максимални). Административният съд във Варна също се произнася в полза на безработните, като постановява, че трябва да се прилага правната уредба, която е била в сила към момента на възникване на правото на обезщетение, т.е. старият текст за останалите без работа преди август 2024 г.
В Благоевград обаче по първите 30 дела жалбите на ощетените са отхвърлени, казва адвокат Стоянов. Той дава особено фрапантен пример за различните тълкувания със случая на двама съпрузи, пътували и работили заедно в една и съща фирма в чужбина. При връщането в България съпругата е одобрена за обезщетение, а съпругът получава отказ при равни други условия.
Заради противоречивата съдебна практика съдия от Благоевград е отправил запитване за тълкуване до Съда на ЕС. Отделно е отправено запитване за тълкуване и уеднаквяване на практиката до Върховния административен съд. Докато у нас няма движение по делото, в Европейския съд в Люксембург процедурата е доста напреднала и вече са изискани и подадени писмени становища на страните.
Преглед на няколко дела, завършили в полза на жалбоподателите, показва, че новият закон е бил прилаган дори по заявления, подадени още през 2022-2023 г. Прави впечатление, че решението за отпускане на обезщетение отнема месеци, тъй като процедурите се спират за извършване на проверки в другите осигурителни институции. Обстоятелствата по част от делата действително отговарят на „френската“ схема – често последната месторабота е много кратка (в един случай 3 дни, в друг – 20 дни), но с много добро заплащане и във Франция. По едното дело работодателят е посочен само като „Jordan“. Тези обстоятелства обаче не са нарушение на закона, а проверките в прегледаните от „Сега“ случаи потвърждават декларирания стаж. В същото време по изгубените дела НОИ не само трябва да преизчисли обезщетението, но и да възстанови разноските, които в част от случаите са по 500 лв. на дело.
