Липсата на всякакви политически изказвания в сферата на бюджета не е от последните няколко дни, абсолютната тишина е от месеци.
Това заяви пред БНР Любомир Дацов от Фискалния съвет.
Според него прекалените претенции за социален бюджет не са в основата на политическата криза.
„Отдавна има политическо напрежение. Бюджетът, за да не покаже това напрежение, беше тупкана топката. Сега виждаме ефектите от тези различия, които са били между партньорите от правителството“, обясни той.
По думите му бюджетната процедура е много стабилна. И разясни каква е тя: „Януари – февруари се публикуват решения на МС, с които се открива бюджетната процедура. През април – май се публикува пролетна прогноза. През юни има ясни указания от МФ как да бъдат разработени бюджетите. Към края на август МФ получава първите разчети на първостепенните разпоредители с бюджетни средства за това как си представят бюджета. Министерството едновременно е изготвило също собствен бюджет. През септември се провеждат преговорите за параметрите на бюджета, като по това време той вече е сглобен и има последни технически параметри да се отстраняват“.
Финансистът смята, че има сглобен вариант на бюджет:
„Ние сме някъде на етап края на август – началото на септември. За пръв път от много години от МФ почти нищо не излиза. На този етап отдавна трябваше от страна на правителството да са казани основните насоки на развитие на бюджета – какво може да се очаква и да са останали техническите неща“.
По думите му казаното от бившия финансов министър Владислав Горанов, че потенциалният дефицит за догодина е 8,1%, е единственият ориентир за бюджета. Според него това не е чак толкова голямо отклонение:
„На първия етап на сглобяване на бюджета всеки иска доста повече, отколкото може“.
В момента дефицитът е на нивото, на което евентуално ще завърши бюджетът за 2025 г., ако бъдат изпълнени всички желания и включени разходи в бюджета, посочи Дацов в интервю за предаването „Преди всички“.
Ако бъде усвоена почти изцяло капиталовата програма и дойдат предвидените средства от ПВУ, прогнозата е за около 5% дефицит. По думите му ако средствата по ПВУ не дойдат, сценарият е различен.
„Ако ценим правилата и не искаме да се излагаме като нова страна-членка в еврозоната, т.е. покриваме всички параметри, тогава трябва да бъде жертвана съществена част от капиталовите разходи. Мога да направя прогноза, че така, както вървят всички параметри на разходната част, капиталовите разходи ще бъдат около 9 – 9,5 млрд. в края на годината, за да бъде вързан бюджетът между 3 – 3,4%. При 3,4% от БВП дефицит, макар и нарушение на правилата, се приема, че това е еднократно и не се налага наказание за страната, не влизаме в процедура по свръхдефицит“, обясни финансистът.
За него е глупава политика обвързването на минималната със средната заплата:
„Не знам как беше допуснато това. Няма невинни от 2021 г. насам. Всеки един, който е управлявал, е допринесъл по малко. Управляващите между 2021 и 2024 г. зададоха тенденцията. Бюджетът е нещо като голям кораб. Един танкер, за да завие в морето, трябва да направи маневрите от 15-20-30 км. предварително. Същото е за бюджета – той не може за една година да бъде изваден от равновесие, но когато полагаш „устойчиви усилия“ това се случва. 2025 г. остана същата като мерки, като посока, като политика. А за 2026 г. видимо по същия начин ще се продължи“.
При прогноза за БВП за следващата година, ако не бъдат пипани данъци и приходи, при равни други условия, това означава, че максималният минимален растеж на всички разходи на бюджета могат да бъдат от порядъка на 7-8%, за да бъде запазен дефицитът от 5%, изчисли Любомир Дацов.
„Ако искаме да имаме големи капиталови разходи, за да подпомогнем икономическия растеж, ръстът на държавните разходи не може да бъде повече от 4-5% за следващата година. Само минималната работна заплата – това, което беше дискутирано, води до 12,6%. Огромна част от хората, които са на МРЗ, работят в бюджетната сфера, т.е. там има много съществен натиск отдолу за вдигане на заплатите“.
Запитан дали е възможно да влезем в 2026 г. без бюджет, Дацов изказа мнение: „И в еврозоната се получават тези неща, но там политиката на съгласуване на публичните финанси е малко по-строга, правилата са малко по-стриктни“.
„Правим бюджета и сме наясно кое е добро и лошо. Не трябва да допускаме да правим глупави неща, само защото не намираме политическа воля да обърнем процеса“, категоричен бе той. Според него ако продължим по тази наклонена плоскост, може да предизвикаме много по-голяма криза. Но отбеляза, че хората наказват политиците, които правят реформа.
