Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да отправи искане до Народното събрание за автентично тълкуване на текстовете от Закона за съдебната власт, свързани с мандата на т.нар. „трима големи“ в съдебната система – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Нито един от магистратите не гласува „за“, а 15 бяха „против“.
Правосъдният министър Георги Георгиев свика Пленума на 16 октомври, за да решат двете колегии – прокурорската и съдийската, дали да отправят искането до парламента. „Това е форматът, който може по този въпрос да се произнесе. Няма как министърът на правосъдието, представител на изпълнителната власт, да вземе отношение по споровете в независимата съдебна власт“, обясни Георгиев във връзка с предложението на Съдийската колегия.
Що се отнася до изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, той бе оставен от Прокурорската колегия на ВСС на поста и след 21 юли – датата, на която изтече срокът от шест месеца за временните ръководители в съдебната власт, приета в последните законови поправки. На практика, колегията бетонира Сарафов безсрочно, като тълкува закона по свой собствен начин – че обвинител №1 е бил хванат от законовите изменения „в заварено положение“ и затова неговият случай не попада в тази графа от ЗСВ.
През септември колегията потвърди решението си след искане на Даниела Талева – „ад хок“ прокурор, който е единственият с правомощия да разследва главния и заместниците му.
Същевременно Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че след 21 юли 2025 г. Сарафов няма легитимни правомощия. В прессъобщение на прокуратурата обаче беше подчертано, че Борислав Сарафов няма никакви намерения да се оттегля.
И председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков доскоро беше временен ръководител – цяла година извън мандата си, преди да бъде заменен от един от заместниците си – Мариника Чернева. Тя ще изпълнява функциите председател на ВАС за срок до шест месеца или до избора на нов титуляр. Чолаков, който след 21 юли излезе в дълъг отпуск, е върнат като редови съдия във ВАС.
Народните представители от “Да, България” (част от ПП-ДБ) Надежда Йорданова, Божидар Божанов и Ивайло Мирчев изпратиха становище до ВСС във връзка с прилагането на поправките в ЗСВ, приети на второ гласуване от парламента на 15 януари тази година. „Целта е да бъде прекратена практиката продължителното временно заемане на длъжността да се превръща във „фактическа постоянност“, да се осигури предвидимост и навременен избор на титуляр, както и да се утвърди легитимността на кадровите решения на ВСС. Паралелно с това, предложените от нас текстове бяха синхронизирани с конституционните изменения (ДВ, бр. 106/2023) и относимата практика на Конституционния съд“, казват те.
„На следващо място, както е изложено в мотивите към проекта, налице е ясна необходимост от „осигуряване на съответствие“ и по-прецизна уредба на хипотези на временно упражнявани функции. От тази гледна точка, шестмесечният предел е общоприложим към всички временно изпълняващи функции, без изключение за заварени случаи”, пишат в своето становище Йорданова, Божанов и Мирчев.
Ръководителят на Върховния касационен съд Галина Захарова заяви, че дебатите не биха довели до „преосмисляне“ на каквито и да е правни разбирания. „Разпоредбата е ясна – в конкретния случай се касае до ситуация на несъщинско, привидно обратно действие на закона, когато новата разпоредба пренарежда последиците на старата в хипотеза „оттук нататък“. Според мен разпоредбата, след влизането й в сила, не е приложена веднага и незабавно“, каза тя.
„Не е безусловно несъщинското обратно действие“, контрира Вероника Имова от Съдийската колегия. Тя предложи точката да не се гласува в Пленума, а точката да бъде върната в Съдийската колегия и там да се вземе решение. Това не беше прието.
Стефан Петров от Прокурорската колегия обяви, че становището на колегията не се е променило. „Аз съм против да искаме автентично тълкуване от Народното събрание. Искали ли сме досега автентично тълкуване? Искали сме. Получавали ли сме някога? Не сме. Няма да получим и сега. Това ще доведе само до допълнително политизиране на тази тема. Неслучайно вчера е пристигнало писмо от група народни представители от една политическа сила. Тяхното становище е такова, но на другите какво е?“, попита той.
Съдия Атанаска Дишева смята, че не може да се оттегля точка, която е внесена от Съдийската колегия и е взета по нейно решение. Отправяне на искане към Народното събрание за автентично тълкуване не е в правомощията само на Съдийската колегия, допълни тя. „Прокурорска колегия също има решение – нито един глас не е имало, който да тълкува този текст в различен смисъл. Съдържанието на чл. 173, ал. 15 е ясно и за членовете на Прокурорска колегия“, каза Дишева. „Моето виждане и изход от тази ситуация е, че колегите, които разчитат, че нормата е ясна, да гласуват против искането за автентично тълкуване“, добави тя. На 16 юни 2023 г. Прокурорска колегия взе решение, че може да избира изпълняващ длъжността главен прокурор, а е трябвало това да е решение на Пленума на ВСС, заяви Дишева и определи това за „незаконосъобразно“.
Атанаска Дишева каза, че е против предложението за отправяне на искане за автентично тълкуване на нормата, защото е „напълно ясна“.
Огнян Дамянов от Прокурорската колегия обяви, че е „против“ да се иска тълкуване от Народното събрание.
Олга Керелска от Съдийската колегия също е „против“. „Нормата е абсолютно ясна и трябва да се приложи, а не чрез различни процедурни хватки да се подлага на тълкуване в един или друг смисъл. Ако имахме някакви колебания по отношение на нейния смисъл и съдържание, първо трябваше да се запознаем с мотивите към внесените законопроекти, които са довели до промените в ЗСВ. Освен това трябваше да се запознаем с дебатите, които са водени. Ако бяхме направили това усилие, още в самото начало щяхме да стигнем до извода, че фактически идеята на законодателя е била именно такава. Промените са такива, че действащите и.д. административни ръководители могат да продължат да изпълняват тези функции от момента на влизане в сила на промените в Закона за съдебната власт. Първоначалното предложение е било този шестмесечен срок да бъде засичан от момента от настъпване на юридическия факт на избирането на и.д. ръководители – впоследствие тази идея е отпаднала“, посочи съдия Керелска.
