Странен отговор по Закона за достъп до обществена информация е получил адвокат Юлиан Дацев, който се опитва да разбере колко данни предоставя АПИ на МВР от тол камерите си. От АПИ уверяват, че не водят такава статистика. В МВР също не знаят.
Глобите за повишена скорост, засечена с камерите на АПИ, започнаха да се налагат на 7 септември. На сайта на Националното тол управление шофьорите могат да намерят подробна информация колко е средната скорост за даден участък и кои са отсечките, където ще се извършва контрол. За целта се използват камерите, монтирани в началото и края на отсечката. Засича се времето, в което водачите са преминали началната и крайната точка на определен участък, и по него се изчислява дали са превишили разрешената скорост.
Адвокат Дацев е поискал от АПИ информация за броя на регистрираните преминавания на пътни превозни средства през зоните на мониторинг на стационарни и/или мобилни контролни единици за месеците януари – септември и по години за периода 2023 – 2025 г. Пита също какъв е броят на преминаванията на превозни средства, за които АПИ е предоставила данни за преминаванията на информационната система на МВР. А също и за колко преминавания МВР е поискало допълнително и достъп до снимков материал, съхранен при преминаването. Последният въпрос е какъв е броят на преминаванията, за които АПИ съхранява и в момента данни, и какъв е броят на изтритите данни.
От АПИ отговарят само за броя на регистрираните преминавания на превозни средства. Най-голям е през септември 2025 г. – 71 762 878, а най-малък през януари същата година – 42 824 952.
За другите въпроси на Дацев от АПИ обясняват, че не могат да предоставят информация, защото не я съхраняват.
По закон може да се предостави съществуваща информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява от административните органи. Не може гражданите да налагат на институциите да обработват и създават статистическа или друга информация, която не са длъжни да събират, обработват и съхраняват, се казва в отговора на АПИ, подписан от председателя на УС Йордан Вълчев.
Освен това от информационни масиви, съдържащи статистическа информация, не може да се съди за работата на органа, още по-малко да се правят изводи и да се формира обществено мнение, се сочи в отговора. А и АПИ не бил органът, който ангажира отговорността на водачите за неспазване на определената от закона скорост.
Адвокат Дацев праща сходни въпроси и до МВР, но се оказва, че и там информация няма.
Любопитното е, че според обществената поръчка за необходимата професионална система за бекъп и архивиране, с капацитет 480 терабайта, е записано, че тя трябва да осигури архивиране и съхранение на информацията на снимки на регистрирани и верифицирани нарушители и всички текстове данни за тях, както и всички останали снимки за регистрирани преминавания. Включително се говори за дългосрочно съхранение на архивираната информация.
Затова и адвокат Дацев поставя под съмнение отговорите на МВР и АПИ и припомня, че данните от камерите на тол системата (номер на автомобила, точно време на заснемане, включително данни за самата камера, посока на движение, клас на превозното средство, скорост), са информация, която е относима към лични данни на собственика на автомобила. И ако това са лични данни – как единият не знае какво е предал, а другият – какво е получил, и двамата не знаят какво съхраняват понастоящем, пита се той.
Адвокат Дацев заедно с колегата си адвокат Полина Велчева оспориха във ВАС частта от инструкцията за обмена на информация между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“. Според тях неограниченият достъп на МВР до събраните от АПИ лични данни от тол камерите засягат правата на хората и неприкосновеността на личния живот и защитата на личните им данни. Систематичното съхраняване на данни от автоматизирано разпознаване на регистрационните табели, както и техният последващ анализ по различни начини, са сериозна намеса в основното право на неприкосновеност на личния живот, което е гарантирано от Конституцията, Хартата за основните права в ЕС и Конвенцията за правата на човека. Ако има намеса, тя трябва да бъде оправдана, пропорционална и ограничена в рамките на абсолютно необходимото. Поверителността на местоположението означава, че хората трябва да могат да се движат в обществени пространства при нормални обстоятелства, без тяхното местоположение да бъде систематично наблюдавано и/или записвано.
В жалбата се цитира съдебна практика и от чужбина, както и се споменават различни хипотетични ситуации, в които проследяването с тол камери грубо навлиза в личния живот на хората, като разкрива пътувания с безспорно личен характер – например до психиатър, пластичен хирург, клиника за аборти, център за лечение на СПИН, стриптийз клуб, адвокат по наказателни дела, почасов мотел, синдикална среща, джамия, синагога или църква, гей бар и т.н., пише „Сега“.
