Министерството на труда и социалната политика не подкрепя внесените предложения за промени в Кодекса на труда, касаещи отпускът по бащинство, както и тези работник или служител, който е родител (осиновител), баба или дядо на дете до 12-годишна възраст и е ползвал отпуск за бременност и раждане или отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, да ползва натрупания по време на тези отпуски платен годишен отпуск разпокъсано по часове – до 1 час дневно, а със съгласието на работодателя – до 2 часа дневно.
Това става ясно от становища на ведомството.
Едната промяна предлага отпускът по бащинство в размер на 15 дни да се ползва наведнъж или на части от деня на раждането на детето до навършване на 1-годишната му възраст, а не както досега – от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
Според министерството целта на този вид отпуск е подобряване на възможностите за постигане на баланс между професионалния и личния живот на работещите родители.
Следва да се отбележи, че според действащата разпоредба правото на ползване на отпуска възниква от датата на изписване на детето от лечебното заведение, а не от датата на раждането му. Целта е да се подпомогне полагането на съвместни родителски грижи за новороденото дете в първите дни след изписването му от болницата.
По този начин се осигурява възможност на бащата да подпомогне майката след изписването на бебето от родилния дом, а също така се създават предпоставки за изграждане на връзка между новороденото и бащата в най-ранния момент след като започне отглеждането на детето в семейството. В тази връзка не считам за целесъобразно направеното предложение началният момент, от който възниква правото на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, да е раждането на детето.
Възможността 15-дневният отпуск да се ползва до навършване на 1-годишна възраст променя неговото предназначение. Следва да се отбележи, че в трудовото законодателство са регламентирани други видове отпуск на бащата, който се ползва в периода до навършване на 1 година на детето. Съгласно чл. 163, ал. 10 от КТ бащата, със съгласието на майката, след навършване на 6-месечна възраст на детето, може да ползва вместо нея отпуска поради раждане за остатъка до навършване на 1-годишната му възраст. Също така, когато поради тежко заболяване майката не може да се грижи за детето, съответната част от отпуска за раждане се ползва от бащата на основание чл. 167, ал. 1 от КТ.
Важно е да се има предвид, че приемането на предложението за удължаване на периода, в който може да се ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, създава предпоставка за ползване на отпуск от бащата на две различни правни основания за един и същ период от време. Това ще създаде затруднения и за работодателите по отношение на преценката на какво основание да разрешат ползването на отпуск.
Поради това считам за важно да се запази възможността на бащите да ползват отпуск непосредствено след изписването на детето от лечебното заведение, като при необходимост от полагане на грижи за него в по-късен период, те могат да се възползват от другите видове отпуски, уредени в трудовото законодателство, пише в становището.
Според ведомството по отношение на предложението отпускът при раждане на дете да се ползва от бащата на части, считам, че това ще доведе до проблеми при прилагането в практиката. Продължителността на отпуска е определена в календарни дни, и съответно се заявява и ползва също в календарни дни от точно определен момент. Ползването на части е обективно възможно, ако размерът на отпуска е регламентиран в работни дни. В противен случай не е ясно колко реално е размерът на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ и как той следва да се изчислява. Това е предпоставка за възникване на трудови спорове и повишаване на административната тежест.
Ползването на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ е обвързано с правото на парично обезщетение от фондовете на държавното обществено осигуряване. При създаване на възможност за ползване на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ на части могат да възникнат и затруднения при изчисляване на размера на дължимото обезщетение.
Относно второто предложение, според министерството не е ясна причината, поради която се определя правото на отпуск в размер на 1 час, а когато има разрешение на работодателя – 2 часа. Житейски обосновано е да се предположи, че работниците и служителите имат необходимост от различно време за придвижване от работното място до детското заведение или училището. За някои от тях необходимото време може да е по-малко от 1 час, а при други – може да е недостатъчно, което прави необосновано размерът на отпуска да се определя по посочения в законопроекта начин.
С предложения законопроект се създават условия за неравнопоставеност, доколкото лицата, които са ползвали пълния размер на отпуска по чл. 163 и чл. 164 от КТ – до 2-годишна възраст на детето, ще могат в последствие да ползват и платен годишен отпуск през следващи периоди за определени часове, а тези, които са се завърнали на работа предсрочно, ще са лишени от тази възможност. Аналогично се създават предпоставки и за неравно третиране на майките, които не са ползвали отпуск по чл. 163 и чл. 164 КТ, тъй като не са работили по време на бременността, раждането и отглеждането на детето до навършване на 2-годишната му възраст, а са постъпили на работа след това, пише във второто становище.
Според КНСБ законопроектът пренебрегва института на погасителна давност за неизползвани отпуски. Нека припомним, че когато платеният годишен отпуск е отложен, той се погасява по давност след изтичане на две години, посочват от синдиката.
Според КНСБ обаче предложението, касаещо отпускът по бащинство, не създава притеснения и смущения, а има ясно изразена социална функция. „Споделяме мнението, че подготовката на дома за посрещане на новороденото, както и здравословното състояние на майката и детето, често пъти изискват бащина подкрепа още от датата на раждане на детето, а не от изписването му от болницата“, посочват в мотивите си от синдиката.
