„Това, през което преминах, беше прелом. И в миналото остана онази Сашка, която искаше повърхностни неща, меркантилни.”, това заяви Сашка Васева пред Мариян Станков – Мон Дьо в новия епизод на подкаста „Храмът на историите”. След нейната „среща със смъртта”, певицата е одухотворена и смирена, но с все толкова позитивен поглед към нещата от живота.
Звездното минало
Пред Мон Дьо легендата на поп-фолка в България се връща към първите си години на сцената и без притеснение разказа за времето, в което е градяла образа си на „дива на попфолка“. „Времената бяха такива, че човек се изкушава да се понесе по вълните. Бях просто гола, нахална и млада“, признава певицата. Васева си спомня с благодарност и за уроците на Стоянка Мутафова: „Стоянка Мутафова ме научи A и Б на шоу бизнеса. Всичко, което ми показа и как се прави. И ми каза да забравя срама. И аз станах доста безсрамна.“ Днес обаче певицата гледа по-зряло на преживяното. „Журналистическата гилдия търсеше любовните афери, някакви неща, а в моят живот нямаше какво да бъде изписано“, казва тя и с усмивка добавя: „Ако тогава бях по-мъдра, нямаше да правя така с блузите си, нямаше да ги вдигам. Лудо беше това, но аз съм дива.“ Не крие и, че съжалява за някои от нещата, които е правила и показвала: „Това е нещо съкровено, трябва да се пази за любимия човек. Не можеш така да го пръскаш навсякъде.“
Левовете в… Евро
Сашка Васева си спомня и за една от най-емблематичните си песни, която днес звучи почти пророчески – „Левовете в марки”, която вече е „Левовете в евро”. А оригиналът остава скъп спомен за нея. „Това
се оказва пророчество, тъй като година след това българският лев се връзва с немската марка. Откъде ще знам аз такива неща?“ — разказва певицата с усмивка. Според нея именно тази песен е помогнала на хората да се припознаят в нейното творчество: „И хората намериха себе си, оглеждайки се в тази песен. Отделно им хареса музиката и зазвуча от всички квартали. Изведнъж се оказах за две поредни години на върха.“ Васева признава, че тогава дори не е подозирала какъв символ ще се окаже текстът ѝ днес: „Две и пета, аз не мога да знам, че изобщо някой ще мечтае да имаме такава валута и така нататък, всичко което ни се случва сега.“ С присъщия си оптимизъм Сашка завършва с послание към всички, които търсят надежда: „Това е много антидепресиращо нещо, не се страхувайте — ето, кажете си го това: имаме ли евро, няма да сме капа и готово. Влизаме в 26-та смело. Ако са депресирани хората, ако се чувстват по някакъв начин уязвими, просто ме намерете във Фейсбук страницата, там е телефонът ми — аз ще дойда. Бърза помощ, моментално вдигам настроението и вие отново ще сте хепи.“ шегува се Сашка Васева.
Голямата любов
Сашка Васева сподели и за първите си големи емоции в живота — тези, които не са от сцената, а от сърцето. „Първата ми любов е като бях на 17 години. Той замина да учи в Милано, академията за художници. Баща му е италианец, майка му е българка. Не ми написа нито писмо. Върна се от Италия и доведе италианка“, разказва певицата. Съдбата ги среща отново години по-късно на улицата в Дупница: „Той каза — кажи при Мон Дьо, че аз съм те рисувал, и това е художникът, който е нарисувал Папа Йоан Павел II. Имам две картини — едната е неговият абстрактен поглед върху мен. Там съм гола.“ Васева не крие, че винаги е предизвиквала силни реакции у мъжете: „Имало е мъже, които се опитваха да ме пречупят, защото не понесоха силата ми. Затова имам песен — ‘Не искай да бъда друга’.“ Днес тя гледа напред: „Ако живееш със спомени, значи остаряваш. Не живея със спомени. Искам да бъда щастлива сега.“
А по отношение бащата на децата ѝ, тя е категорична: „Отношенията ни не са приключили. Другари сме. Когато бях зле, той се обърна към цяла България. Аз го безкрайно уважавам. Дори да не ме беше спасил, пак огромното ми уважение — че той е баща на децата ми.“ Разказва и с усмивка за сина си: „Моят син за мен казва: ‘Мамо, да, много те харесвам сега — умиротворена, одухотворена. Но никога не се знае кога ще залепи релето.’“
А когато се събужда сутрин, Сашка търси простите чудеса: „Когато се събудиш и светът все още е размазан, първото нещо, което искам да видя, е Рила планина. Обичам я много. Това е моята любов — Рила. Всичко искам да видя, искам да видя птиците в полет, в далечината.“ На финала на разговора тя се усмихва с типичното си чувство за хумор: „Ако името ми утре попадне в учебник по музика, нека под снимката пише: ‘Народен будител’. Шегувам се, не се виждам в учебниците. По-скоро историята, и това, което искам да остане след мен — тепърва ще го напиша.“
