Да бъде създаден Национален декарбонизационен фонд, който да е правоприемник на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, реши на първо четене парламентът с промени в Закона за енергийната ефективност.
Законопроектът е внесен от Павела Митова от „Има такъв народ“, Драгомир Стойнев – „БСП – Обединена левица“, Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) и Станислав Анастасов от „ДПС – Ново начало“.
„За“ гласуваха 114 депутати – ГЕРБ-СДС,, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и четирима нечленуващи в група народни представители. Против бяха 19 депутати – един от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), двама от „Алианс за права и свободи“ (АПС), „Морал, единство, чест“ и „Величие“. Въздържаха се 49 народни представители – ПП-ДБ, „Възраждане“ и двама от АПС.
Предвижда се Националният фонд за декарбонизация да бъде основна финансова структура в подкрепата на сградния фонд в България. Той ще адаптира финансови инструменти или ще структурира допълнителни такива при идентифицирана необходимост, като се позовава на възможни източници и подходящи схеми за финансиране с цел динамично адресиране на бариерите за повишаване на енергийната ефективност.
Фондът ще осигурява и създаването на единна точка за техническа помощ по модела на „едно гише“ или подобен механизъм. Дейността му ще бъде основана на добрите практики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Разписано е фондът да се финансира от международни финансови институции и фондове, български или чуждестранни физически или юридически лица при спазване разпоредбите на закона срещу пране на пари, заеми и др. финансови инструменти.
Националният фонд ще бъде правоприемник на дейността, активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на фонда за енергийна ефективност. Предвижда се структурата на управлението му да включва Общо събрание на донорите, Управителен съвет и управител.
Управлението ще е двустепенно – чрез Общо събрание на донорите и Управителен съвет. Общото събрание ще отразява финансовото участие на донорите и ще има контролни функции. Първото му заседание ще бъде свикано от министъра на енергетиката до 30 дни след влизането в сила на закона, като на него ще бъдат избрани членовете на Управителния съвет и приети правилата за дейността на фонда.
Управителният съвет ще има деветима членове – представители на правителствени и неправителствени организации, включително четирима представители на министерства. Председател ще бъде представител на Министерството на енергетиката. В състава ще участват също изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и представител на Националното сдружение на общините в Република България. Мандатът на членовете ще бъде пет години.
Предвидено е до 30 април 2026 г. Управителният съвет да избере първия управител на фонда. Управителят ще е с мандат от пет години, като по изключение първият редовно избран управител ще е с мандат от три години.
Министърът на енергетиката Жечо Станков посочи, че със създаването на фонда се стартира нова възможност за всички български граждани, тъй като той ще насочи директно средства към тях за енергийна ефективност. Това са средства, които ще стигнат до всяко едно домакинство, ще създадем условия всяка една къща да има соларен панел, което ще свали с десетки пъти сметките за ток. Фондът ще реши и друг важен проблем – ще бъдат насочени средства за саниране на еднофамилните сгради, подчерта Станков. Част от парите в него можело да дойдат от постигнатите вече икономии по програмата за подмяна на уличното осветление на българските общини.
Министърът информира, че през летния период, заради затваряне на унгарска рафинерия на биогорива, е имало ненужен смут на пазара, но с общи усилия на държавата и ЕК проблемите са преодолени, така че хората дори не са забелязали недостига на бензин на пазара. За да се избегне занапред подобна ситуация, българската държава трябва да има инструмент, с който при нужда, веднага да насочи горива без необходимата биокомпонета за ограничен период от време, без това да влияе на производителите на биокомпоненти и биогорива, изтъкна министър Станков.
ПП-ДБ ще се въздържат от подкрепа на първо четене, обяви при дебата Радослав Рибарски като уточни, че те не се противопоставят на декарбонизационния фонд. Той, по думите му, е трябвало да бъде създаден още през първото тримесечие на 2024 г. Според ПП-ДБ обаче няма убедителен отговор с какви средства този фонд ще се захранва. Предполагаме, че това е фонд, в който ще се скрива част от дефицита, добави Рибарски. Средства за декарбонизация са нужни, хората очакват някакъв реален, канализиран начин, по който да подават проектите си и да има хоризонт какво и кога ще бъде реконструирано, обновен сградният фонд, енергийната ефективност, подчерта депутатът. По думите му още най-вероятно ще има нови назначения във фонда, които след това ще получат един немалък ресурс, който ,да управляват. Кои ще са донорите на този фонд, какви програми ще се финанси, интересуват се от ПП-ДБ.
Йордан Тодоров от „Възраждане“ смята, че трябва да има проверка за свързани лица, както и за прехвърляне на т.нар. инвестиции между свързани лица. Всичко зависи как се управлява фондът и какъв е контролът от Министерството на енергетиката, подчерта той. Според него не се създава нов фонд, а се преименува съществуващият с цел промяна на Управителния съвет, увеличаване на пет години на мандатите на членовете му. Трябва да имаме законов инструмент, механизъм, с който при криза държавата да реагира адекватно, каза още Тодоров, визирайки също кризата през лятото у нас.
Красимир Манов от „Морал, единство, чест“ обясни, че вследствие на този законопроект могат да бъдат затворени фирмите, които произвеждат биодизел. Получих информация, че петролни фирми, особено големи, са били подготвени и вече калкулират допълнителните приходи във връзка с това, че няма да вкарват биокомпонета, съобщи депутатът. През един закон правите промяна в друг, за да облагодетелствате определени фирми, смята Манов.
Красимира Катинчарова обяви, че „Величие“ няма да подкрепи законопроекта, той като, по думите ѝ, е непрозрачен, въвежда намеса в разпределянето на средства, които обслужват партийно-корпоративни интереси. Кой и кога направи анализ доколко сме се декарбонизирали, повдигна ли се въпросът за бизнес игрите в търговията с въглеродни квоти, тяхната цена, оскъпяването на енергетиката в България, попита тя. Дребнотемията, с които ни заливат, целят единствено да се отклони вниманието, че нямаме бюджет, че дефицитът е двойно по-голям от този, който декларирахме пред ЕК за да влезем в еврозоната, коментира депутатът.
