На 2 срещу 3 ноември 1944 г. в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово, без съд и присъда комунистическата власт разстрелва десетки русенски интелектуалци, сред които внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе.
Досега не са намерени официални документи, участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята и следите от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на масовия гроб и оставили след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намират и прибират, е мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела. След време се разбира, че е на Н. Просеничков. На 30 март 1945 г. Русенският “народен съд” в състав: председател Димитър Цонев и членове Момчо Крумов, Дачо Войнов, Нено Илиев и Цоню Цоневски го осъжда на смърт, конфискация на 3/4 от имота и 50 000 лв. глоба. Присъдата е „загдето писал статии в ежедневника „Русенска поща” със съдържания, които раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи… като с тези свои действия и писания допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България…”
Русенската историчка Веселина Антонова в книгата си „Потомците на Баба Тонка и Народният съд“ задълбочено анализира съдбата на наследниците. Нейните изследвания са изградени върху свидетелствата на Лиляна Просеничкова-Балканска, дъщеря на Нико и Тонка Просеничкови и съпруга на художника Ненко Балкански. В предговора на книгата Антонова пише: „Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова-Просеничкова няма. Тя е просто разстреляна, тъй като станала свидетел на масовото убийство.“
