Родена в Щип, Република Северна Македония, пристига сама в България, научава перфектно български, завършва успешно НАТФИЗ, а вече е в редиците на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.
В „Русе говори за Театъра“ ви представяме Соня Пилатова.
Първият и досег със сцената в Русе е по време на Конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ 2025г., когато попада в кастинга на Тамара Стояноска, която и печели конкурса с откъс от книгата „Сърце от акула“. Следва професионалната сцена с класиката „Гераците“ с режисьор Богдан Петканин, където влиза в ролята на Елка, а сега я очаква черната комедия „Глория“, режисирана от Деян Ангелов, чиято премиера предстои през декември.
Тинейджърските години в Щип, Северна Македония
„Винаги съм била много експресивно дете. Като малка обличах на майка ми или на баба ми дрехите, обувките и постоянно се правеше театър вкъщи“, разказва Соня Пилатова. Когато е на 10 години остава без баща и се затваря в себе си. Спират театралните изяви, ходенето на детски концерти, но майка и я записва на театрална школа в Щип при Симеон Гаврилов.
„Те не му казват режисьор, актьор или театрал, а „Учител за живота“, но това наистина е така, защото от него аз научих наистина много за живота“, спомня си Соня. „Хубавото беше, че като най-малка скочих веднага с големите и правихме представления по текстове на най-добрия за мен съвременен македонски драматург Горан Стефановски. Тогава бях на 11 – 12 години. Постепенно през театъра се отворих, спря да ме е срам и да държа всичко в себе си.“
През 2018 година заедно с трима приятели прави група за театър. Директорът на театъра в Щип им предоставя сцена, а групата обещава приходите от билети да отиват за ток и режийни на сградата. Избират си и име – „Репетиционна 4“. Правят първо представление по Камю и медиите ги забелязват. При отказ на местната община да ги подпомогне с общо 200 лева пътни за да дойдат на фестивал в България, пишат гневен статус във Фейсбук и ги забелязват и големите актьори в страната. И осем от известните режисьори и актьори в Северна Македония събират пари и им помагат. След още едно представление трупата се разпада, защото по-големите отиват да учат и творческия път на „Репетиционна 4“ приключва.
В България се учи повече
Година по-късно Соня Пилатова идва в България. Защо? „Тук се учи повече и тук е мястото да се науча на дисциплина“, казва Соня. Освен с НАТФИЗ младата актриса се справя сама и с „всичко останало“. „Исках да съм далеч от вкъщи, да съм самостоятелна, да не ми е лесно. Дотогава не бях ходила в банка например, не бях плащала сметки преди да дойда в България. Беше ми трудно“, обяснява Пилатова.
Липсата на български документи я кара всяка година да си вади временна карта за пребиваване и се налага да се реди на опашки в 5 сутринта, което не и пречи да стои по 12 часа в отдела, а после да ходи на лекции в Академията. Учи и български, като успява само за два месеца да го проговори правилно.
Годините в НАТФИЗ
Кандидатства и в НАТФИЗ и попада в класа на проф. Пламен Марков. Чужденците нямат три кръга при явяването на изпит, а в един ден преминават през всичко. Соня само го е виждала в Щип, където професорът е поставял „Ричард Трети“ няколко години преди да кандидатства у нас.
„Пламен скъса много хора, а и много хора напуснаха, но аз си останах. Правех си всичко, което трябва и то навреме. Първи и втори курс бяха много тегави. Със смесени чувства съм от периода ми в НАТФИЗ“, разказва Соня.
Дисциплината и помага в тези години да успее, и да преодолее желанието за напускане. „В НАТИФИЗ не ти поднасят всичко със златна лъжичка, реалисти са, а аз не очаквах всичко това. Имаше преподавателка която в лицето ми каза: Отслабни веднага, веднага… Актриса ще ставаш“, си спомня Пилатова и признава, че никога не е била пълна.
Най -голяма опора през нейното следване е била майка и, която и е помагала в най-трудните моменти на първи и втори курс. А на финала на Академията играе в „Престъпление и наказание“, като признава, че „най-много си взехме актьорски“.
Дават и по-възрастни персонажи, а това леко я засяга, но сега вече не мисли така. Смята го за натрупан опит.
Какви роли иска да играе?
„Бунтарки. Които имат нещо да кажат, които имат какво да покажат. Това ми е доста любопитно“, споделя Соня. И допълва: „Да имат за какво да се борят. И ако не е за любовта, още по-добре!“
Не че не вярва в любовта, даже играе Жулиета на Шекспировия театър в Паталеница в театралната школа „Петровден“. Но пък Жулиета е бунтарка, точно в името на любовта, си спомня лятото Соня.
На кастинга в Русенския театър идва след като „аз трябва да играя, защото ще загубя кондиция“. Преди е идвала в Русе за да гледа спектаклите от конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ през 2024 година. И остава впечатлена от динамиката и възможността да се работи с млади режисьори.
Голямата сцена
За първия професионален спектакъл на голяма сцена – „Гераците“ казва: „Не знаех какво да очаквам, но Богдан е един от най-интересните режисьори, той ни заинтригува и постепенно започнах да си харесвам персонажа!“
Новото и предизвикателство е черната комедия „Глория“ с режисьор Деян Ангелов. За първи път се поставя у нас, но я определя като пиеса с много скрити послания зад думите. Интересно и е, и се надява да събуди въпроси в много от хората, които ще дойдат да я гледат.
Шест месеца по-късно от идването си тук вече се чувства „у дома“ като прекрачва прага на театъра. Харесва и екипността и това, че всеки мисли за другия. Напрежението преодолява с обилно количество сън, като през свободното си време избягва шумните компании и заведения. Ходи на тенис и плуване, но мечтае и за време, което да отделя за графичен дизайн.
