Бермудският триъгълник, регион в западната част на Северния Атлантически океан, е спечелил известност с мистериозните си изчезвания на кораби и самолети. Тази област, приблизително ограничена от Маями, Бермудските острови и Пуерто Рико, е била мястото на над петдесет документирани инцидента, всеки от които допринася за загадъчната му репутация, пише Historic Mysteries.
Сред най-известните инциденти е изчезването на USS Cyclops през 1918 г. USS Cyclops, масивен товарен кораб на ВМС на САЩ, изчезва безследно заедно с целия си екипаж от 306 души, докато е на път от Барбадос за Балтимор. Въпреки обширните усилия за издирване, не са открити никакви останки.
Друг добре познат случай е изчезването на Полет 19 през 1945 г. Тази ескадрила от пет торпедоносци Navy Avenger изчезна по време на рутинно тренировъчно учение, оставяйки след себе си объркващи радиопредавания и без оцелели. Към мистерията се добавя и изчезването на спасителен самолет, изпратен да локализира Полет 19.
По-скорошни инциденти, като изчезването на крайцера „Уичкрафт“ през 1967 г. и необяснимото изчезване на пазачите на фара „Грейт Айзък“, продължават да интригуват и озадачават разследващите.
Въпреки че са предложени теории, вариращи от паранормална активност до извънземна намеса, скептиците твърдят, че репутацията на Бермудския триъгълник е до голяма степен резултат от сензационния дух и склонността да се пренебрегват по-рационални обяснения. Въпреки привлекателността му, статистическият анализ поставя Бермудския триъгълник извън 10-те най-опасни водни басейни, подчертавайки значението на скептицизма сред мъглата от легенди.
Една от най-странните хипотези, свързани с Бермудския триъгълник, се появява през 1964 г., когато писателят Винсент Гадис публикува статията „Смъртоносният Бермудски триъгълник“ (The Deadly Bermuda Triangle) в списание Argosy. Именно той за първи път използва това название, което скоро добива световна популярност. Гадис твърди, че съществуват силови полета и времеви изкривявания, които могат да „поглъщат“ кораби и самолети. Неговите идеи вдъхновяват редица последващи автори и изследователи, сред които Чарлз Берлиц, чиято книга Бермудският триъгълник от 1974 г. става бестселър и затвърждава мита в популярната култура.
Научният интерес към региона също не отсъства. През 2016 г. учени от Арктическия университет в Норвегия излизат с теория, че изригвания на метанови газове от подводни кратери могат да предизвикват експлозии и образуване на мехурчета, намаляващи плътността на водата. Това би могло да доведе до внезапното потъване на кораби, а при определени условия — и до смущения в атмосферата, които влияят на самолетните двигатели. Макар хипотезата да не е доказана конкретно за Бермудския триъгълник, тя добавя научна перспектива към мистерията.
Съществуват и многобройни свидетелства от пилоти и капитани, които твърдят, че са преживели странни явления в района — неочаквани загуби на навигационен сигнал, внезапна поява на гъста мъгла или дори необясними светлинни аномалии. През 1970 г. пилотът Брус Гернън описва, че самолетът му бил обвит от „електрическа мъгла“ и излязъл от нея, като по някакъв начин бил „преместен напред във времето“ — полетът му се оказал с повече от половин час по-кратък от очакваното. Макар много учени да смятат тези случаи за резултат от атмосферни феномени, те продължават да подхранват представата, че в Триъгълника действа нещо извън обичайното.
Днес Бермудският триъгълник остава не само географско място, но и културен символ на неизвестното. Той присъства в десетки филми, романи и документални поредици, често като метафора за границата между науката и необяснимото. И макар статистиката да показва, че броят на произшествията там не надвишава този в други части на океана, мистерията продължава да вълнува въображението на хората — може би защото в свят, където всичко вече изглежда изяснено, Бермудският триъгълник напомня, че все още има места, които отказват да разкрият тайните си.
Бермудският триъгълник е неофициално наименование на обширен морски регион в западната част на Северния Атлантически океан, оформен от въображаеми линии, свързващи три точки — град Маями във Флорида, Бермудските острови и остров Пуерто Рико. Площта му е приблизително 1,1 милиона квадратни километра и обхваща едни от най-натоварените морски и въздушни маршрути в света. През него ежедневно преминават стотици кораби и самолети, свързващи Америка, Европа и Карибския басейн.
Официално Бермудският триъгълник не е признат като географски или навигационен район — на картите той не фигурира, а международните морски организации не го третират като опасна зона. И все пак, от началото на XX век насам, в този участък са регистрирани редица инциденти с изчезнали плавателни съдове и самолети, често без открити останки или следи от бедствие. Именно това съчетание от реални произшествия и липса на ясни обяснения превръща Триъгълника в една от най-обсъжданите и загадъчни области на планетата — своеобразен център на легенди, страхове и спекулации, които продължават да поддържат интереса към него вече повече от век.








