Бюджетът, предложен от управляващите, е „прахоснически“, а фискалната му политика води страната „към разруха“. Тази оценка направи бившият финансов министър Милен Велчев в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Според него увеличаването на данъчната и осигурителната тежест в условия на икономически растеж е грешен подход, който ще натовари бъдещите поколения с дълг. Велчев изрази и притеснения относно законовите промени, свързани с рафинерията на „Лукойл“.
Казусът „Лукойл“: Национализация или изземване на бизнес?
По повод идеята държавата да поеме оперативното управление на рафинерията в Бургас чрез назначаването на „особен управител“ без съдебен контрол, Велчев изрази тревога. „Не съм чул обяснение защо се налага даването на такива извънредни правомощия на особения управител“, заяви той. Според него липсата на прозрачност дава почва за спекулации, които „често, за съжаление, нашият опит показва, че излизат верни“.
Въпреки че определи въвеждането на особен управител като „неизбежно“ в контекста на санкциите, той предупреди за рисковете пред България. Според него действията на такъв управител могат да доведат до непазарни загуби, отговорността за които в крайна сметка ще бъде потърсена от българските данъкоплатци. Колкото до това дали става дума за национализация, Велчев коментира, че това може да се разглежда като „изземване на бизнес“.
Бюджетът: Прахоснически и с грешна цел
Оценката на Милен Велчев за предложения бюджет беше категорична. Определяйки го с една дума като „прахоснически“, той разкритикува самата цел на план-сметката. „Не може целта на бюджета да бъде спазване на ограничението от 3% дефицит. Тези ограничения са за период на рецесия“, подчерта Велчев. Според него в условия на икономически растеж, какъвто има в момента, бюджетът трябва да бъде балансиран или с излишък, а не да се доближава до максимално допустимия дефицит.
Бившият финансов министър подкрепи исканията на бизнеса, като ги определи като „резонни“. Той не вижда причина за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест чрез повишаване на данък „дивидент“, максималния осигурителен праг и пенсионната вноска. Според него увеличението на данък „дивидент“ е по-скоро политически жест, тъй като собствениците на фирми ще намерят начин да избегнат по-високия данък, като си изплащат доходи под формата на заплати.
