Най-близкото преминаване на кометата 3I/ATLAS до Земята ще бъде около 19 декември, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, цитиран от БТА.
По данни на НАСА тя ще премине на разстояние близо 270 млн. км. Кометата не представлява заплаха за Земята и ще остане далеч от планетата.
На 24 октомври Институтът по астрономия с НАО при БАН съобщи, че междузвездната комета 3I/ATLAS (C/2025 N1) показва непознато досега поведение на светлината. Астрономи откриха, че кометата отразява слънчевата светлина по напълно нов начин. С помощта на едни от най-мощните телескопи в света – Very Large Telescope (ESO) в Чили, Nordic Optical Telescope (ORM) в Лас Палмас (Испания) и на 2-метровия телескоп в НАО-Рожен, международен екип установи, че прахът на кометата проявява най-голямата отрицателна поляризация, наблюдавана някога при комета или астероид – откритие, което може да промени досегашните ни представи за малките тела, идващи от други звездни системи. В наблюденията на международния екип от астрономи с 2-метровия телескоп на НАО Рожен е участвал и д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН.
Резултатите, публикувани в списанието The Astrophysical Journal Letters, показват, че прахът на 3I/ATLAS е смес от тъмни и ледени частици, подобни на тези в далечните транснептунови обекти. Открита през 2025 г., 3I/ATLAS е едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov.
При много комети са наблюдавани негравитационни ускорения или забавяния (т.е. отрицателни ускорения) по причина на изтичащите от кометното ядро струи газ, увличащи със себе си и прах, каза Маркишки. Той поясни, че точно те формират обширната временна атмосфера около кометното ядро, наричана кома, както и кометните опашки. Този процес е по-интензивен, когато кометата преминава по-близо до Слънцето, т.е. когато е с близък перихелий. Тогава нагряването на кометното ядро е по-силно и реактивните сили от изтичащото вещество от обърнатата към Слънцето негова страна са по-големи.
По тази причина нейният перихелий може малко да подрани или да закъснее, посочи физикът. Това обаче са обичайни процеси, описани отдавна в старите книги, посветени на кометната астрономия. 3I/ATLAS имаше сравнително далечен перихелий – на 29 октомври тя премина на разстояние 1.356 AU от Слънцето (т.е. колкото е 1,356 пъти разстоянието Земя-Слънце), разказа Маркишки.
Кометата се движи със скорост 137 000 мили в час (220 480 километра в час), съобщи Си Би Ес нюз, позовавайки се на НАСА. Експертите твърдят, че няма опасност за Земята. „Това е около два пъти разстоянието между Земята и Слънцето, разстоянието е много голямо“, каза за Си Би Ес Левент Гурдемир, астрофизик от Университета на Тексас в Арлингтън.
Тъй като междузвездните посетители като 3I/ATLAS преминават през нашата система само веднъж, астрономите имат ограничено време за наблюдения, се посочва в прессъобщението от месец октомври на Института по астрономия с НАО при БАН. Според екипа това откритие показва, че разнообразието на междузвездните тела е много по-голямо, отколкото се е смятало досега.
„3I/ATLAS разширява границите на нашето познание за междузвездните обекти,“ каза д-р Галин Борисов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.
🚨 MUST-WATCH: The 3I/ATLAS Rotation Engine — 16 Hours in One Frame The Dust Spins With It”🔥
More details:https://t.co/xDbt7F9Bb3
One of the clearest reconstructed dust-field images ever captured.
Refined from StarFront Observatories • Processed by https://t.co/AxXYWktE5e
🧵… pic.twitter.com/m0LGy64z8Y— SpaceTracker.space (@Ammar1176708) November 14, 2025
