За поредна година държавата отлага промяната в определянето на такса смет, така че който замърсява повече, да плаща повече. И догодина масово общините ще начисляват таксата според данъчната оценка на жилищата. Т.е. независимо дали едно домакинство събира разделно битовите си отпадъци и независимо колко членно е това домакинство, то ще плаща такса смет според размера на дома си.
В преходните и заключителни разпоредби на гласувания на първо четене бюджет за 2026 г. е записано, че премахването на данъчната оценка като база за определяне на такса смет се отлага за 2027 г. Общините обаче, които имат готовност да измерват реално изхвърления от населението боклук, ще може да прилагат новата методика, пише „Сега“.
Очакванията са огромната част от общините да запазят и през 2026 г. сегашния модел на определяне на такса смет, а именно начисляване на определени от общинските съвет промили върху данъчните оценки на жилищата. И тъй като формулата за данъчните оценки не е актуализирана вече 20 години, а разходите за поддържане на чистотата в населените места всяка година растат, напълно е възможно общинските съвети в гласуват през януари по-високи промили за такса смет.
Припомняме, че още преди година бе направена законова промяна, която премахна възможността данъчната оценка да бъде база за определяне на таксата за битовия отпадък. От началото на 2025 г. трябваше да се задейства новият на начин на определяне на тези налози, но общините масово обявиха, че не са готови да приложат различните методи за измерване на реалното количество боклук, генериран от всяко едно домакинство. По принцип това е изключително трудно осъществимо за големите градове с многофамилни жилищни блокове, но законът дава възможност размерът на таксата за отделно жилище да се съобрази поне с броя на обитателите в него. Това също се оказа непосилна задача за местните управи, защото няма надеждни данни за обитателите на жилищата.
Година по-късно кметовете отново не са готови и още през септември призоваха правителството и депутатите за поредна отсрочка. Тогава стана ясно, че едва 70 от всички 260 общини имат готовност частично или напълно да измерват количеството битов отпадък на отделните домакинства и да се откажат от данъчните оценки.
Заплаха от санкции за 30 млн. евро
Заради многократното отлагане на въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и несправедливото определяне на такса смет според големината на имота, Европейската комисия задейства преди години наказателна процедура срещу България.
„Страната ни е застрашена от санкция в размер на 30 млн. евро. За момента успяваме да се справим с този проблем, но се надяваме на по-отговорно отношение от кметовете през 2026 г.“, предупреди тези дни министърът на околната среда Манол Генов.
Той припомни, че програма „Околна среда“ е финансирала сдружението на общините да разработи подходящи модели за измерване на битовите отпадъци и определяне на такса смет, а експертите на МОСВ са готови да подпомогнат местната власт в избора на модела. „Има и различни програми, с които може да се осигурят средства за разделно събиране, компостиране, площадки за масови отпадъци и други дейности, но интересът на кметовете към момента е слаб“, отбеляза министър Генов.
За липсата на готовност да се приложи принципа „замърсителят плаща“ кметовете винят държавата. „Реформата в такса смет не можe да бъде само на плещите на общините. За да се случи тя, е необходимо да бъдат изпълнение няколко условия. Първото е държавните институции да осигурят разделно събиране на отпадъците във всички общини, като задължат за това оползотворяващите организации. В момента разделното събиране обхваща 60% от населението, но не повече от 40% от територията на страната. Ако оползотворяващите организации не може да бъдат задължени да покрият 100% от населението и територията на страната, то да се предостави възможност общините сами да извършват тази дейност, но и да получават част от продуктовите такси, които отиват в тези организации“, посочи кметът на Карлово Емил Кабаиванов, член на УС на сдружението на общините.
Друго условие на общините е държавата да се намеси при въвеждане на централизирано събиране на стъклен амбалаж, т.нар. депозитната система.
Законови промени
В преходните и заключителните разпоредби на бюджета за 2026 г. са разписани допълнителни текстове в Закона за местните данъци и такси, свързани с изчисляване на такса смет догодина, която вече ще е в евро. Измерването на количеството битови отпадъци е само пожелателно.
Изрично е изписано, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя на ползвател или върху обективен показател, определен от общинския съвет. Такъв обективен показател може да бъде и данъчната оценка на недвижимите имоти, балансовата им стойност или пазарната им цена.
Новите текстове гласят още, че „когато до 31 декември 2025 г. общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за 2026 г., таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година“. А също така, когато план-сметката за събирането, извозването, депонирането и третирането на битовите отпадъци не е гласувана до 31 януари 2026 г., то тя остава на действащия размер към 31 декември на предходната година.“
