Националният съвет за тристранно сътрудничество (НТСТ) не постигна съгласие по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители от „Продължаваме промяната-Демократична България“, с който се предлага държавата да поеме здравните осигуровки на жените по време на двете години майчинство. Заседанието беше председателствано от вицепремиера Томислав Дончев.
Сега тези осигуровки се поемат от работодателя. С промените ще бъде облекчена финансовата тежест върху работодателите, която е основната причина да не наемат жени във фертилна възраст, се посочва в мотивите на вносителите, които обаче не присъстваха на заседанието.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов каза, че се въздържа от подкрепа към законопроекта. С предложените промени се създават предпоставки за неравнопоставеност. Няма как да подкрепим подобен законопроект, коментира министърът.
Наталия Стефанова от Българската търговско-промишлена палата заяви, че организацията подкрепя законопроекта. Тя добави, че предложението представлява насърчителна мярка, с която ще се спестят разходи на работодателите във връзка с това, че по време на отпуска по майчинство работодателят в повечето случаи наема заместващ на тази длъжност и за него също се плащат осигуровки. Стефанова каза, че е важен въпросът и за другите осигурителни режими, при които се ползват такива обезщетения и работодателят същевременно е длъжен да плаща здравни застраховки, както е режимът с болничните.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България се въздържаха от подкрепа на законопроекта.
КНСБ също не подкрепя предлаганите промени в закона. Няма логика да се освобождават работодатели от плащане, свързано с права на техните работници, коментира Ася Гонева от синдиката. Не приемаме за обосновано това предложение. Не знам защо на българските работодатели им тежи да плащат каквото и да било за техните работници – заплати, вноски, цели три дни от болничните, каза още тя. Вносителите предлагат работодателите да бъдат освободени от един ангажимент, който е свързан с работничките жени, които ползват права за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2 години с твърдения в мотивите, че това са непосилни разходи за работодателя, каза Гонева.
Според нея човек би си помислил, че във всяко предприятие има стотици майки. Гонева не се съгласи с твърдението, че наличието на такъв ангажимент дискриминира младите жени, тъй като работодателите не желаят да ги наемат, когато са млади без деца с оглед на перспективата да им се случи такова щастливо събитие като раждане на дете. Няма никакви конкретни доказателства за верността на тези твърдения, посочи синдикалистът. Вместо да ни предлагат този законопроект, вносителите трябваше да сезират Комисията по дискриминация, за да може конкретните работодатели да си получат конкретното наказание, предвидено по закон, каза още Ася Гонева.
КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложения законопроект и го определя като необоснован и нецелесъобразен, заяви Валери Апостолов от синдиката.
Беше обсъден и законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Божидар Божанов и група депутати. Законопроектът е разгледан предварително на заседание на Комисията по трудово законодателство на 14 ноември 2025 г., като не е постигнат пълен консенсус.
Вицепремиерът Томислав Дончев откри обсъждането, като посочи, че разполага с материалите по точката и предложи да се премине към представяне на становищата. „Всяко едно предложение, дори и да не стигне до резултат, води до промяна, води до вибрации, води до нови сюжети. Усилието на господин Божанов има смисъл, защото повдига важна тема за възнагражденията в държавната администрация“, заяви той.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов коментира, че законопроектът е пример за добри намерения, които не намират добра реализация. Той заяви, че няма как да бъде подкрепен в сегашния му вид, тъй като води до правен абсурд. Все пак сме готови да обсъдим законодателна инициатива, която да осигури ограничаване на високите заплащания, посочи той.
Божидар Божанов отбеляза, че целта е да се въведе механизъм за допълнителни възнаграждения, свързани с постигнати резултати в администрацията. „Това е важно за мотивацията на служителите и прозрачността на системата. Трябва да се направят съществени стъпки в тази посока“, заяви той. Предложенията на Божанов за промени в Кодекса на труда предвиждат горната граница на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на органи, частично или напълно избрани от Народното събрание, както и за членовете на Висшия съдебен съвет, на главния инспектор и за инспекторите в Инспектората на Висшия съдебен съвет, да бъде до една брутна месечна работна заплата. За държавните служители да се създаде процес по одобрение на по-високи допълнителни възнаграждения, вместо да има горна граница, се посочва още в предложенията. Те предвиждат също за публичните предприятия допълнителното възнаграждение за постигнати резултати от членовете на органите за управление и контрол да не надвишава една средна месечна заплата.
Представителят на Комисията по трудово законодателство Кирил Желязков изрази принципна подкрепа за законопроекта. По думите му той е добро начало за поставяне на нормативна рамка за формиране и изплащане на допълнителни възнаграждения. Желязков посочи, че въпреки че систематичното му място може би не е тук, законопроектът предлага прозрачност и справедливост при определянето на бонусите.
Мария Минчева от Българската стопанска камара подкрепи инициативата, като отбеляза необходимостта от справедливо разпределение на допълнителните възнаграждения в държавната администрация. Тя посочи, че е време да се обърне внимание на дисбалансите в обществения сектор, не само на ръководните кадри, но и на активно работещите служители. Наталия Стефанова от Българската търговско-промишлена палата също подкрепи законопроекта. По думите ѝ регламентирането на разумни граници на допълнителните възнаграждения ще осигури прозрачност и отчетност при разходването на публични средства и ще ограничи лошите практики, свързани с необосновано високи бонуси.
От Конфедерацията на работниците и служителите в публичния сектор не подкрепиха законопроекта, като посочиха, че той е правно необоснован и не съдържа механизми за реална реформа и оптимизация на отношенията в държавната администрация.
Величка Микова от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) също изрази отрицателно становище. Тя посочи, че намаляването на тавана на допълнителните възнаграждения от 80% на 20% ще засегне най-ниските нива на основните заплати и ще ограничи правото на служителите на мотивация чрез бонуси.
Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ посочи, че предложението не е обосновано и неговото систематично място е в други функционални закони. „Не можем да подкрепим параграф 3, който създава процес за одобрение на по-високи възнаграждения, защото това противоречи на колективното договаряне“, каза той.
